— Разбирам — каза Майер. — Какво ще речете да започнем сега от самото начало? И да говорите истината.
— Откъде да започна?
— От запознанството ви с Ани.
Фелпс тежко въздъхна.
— Запознахме се в магазина на „Хърмън Додсън“. В секцията за модерна мебел. Бях сбъркал етажа. С Марна предпочитаме стари стилни мебели.
— Продължавайте.
— Поканих я да се срещнем. Тя прие. Е, не веднага. Първо си поприказвахме. Знаете как стават тези работи.
— Не, не знам как стават тези работи — отговори Майер. — Аз съм женен мъж. Вие ми обяснете как стават тези работи, господин Фелпс.
— Не знаех, че полицията има такъв висок морал. Не знаех, че в този щат любовта е престъпление.
— Любовта не е — каза Майер. — За престъпление се смята изневярата.
— Ани не беше омъжена! — изрепчи се Фелпс.
— Вие обаче сте били женен и сега сте женен. За закона е достатъчно да е налице изневяра, когато само единият от партньорите е женен. Дайте да не се откъсваме от темата, господин Фелпс. Сега се занимаваме с убийство.
— Не съм я убил аз.
— Слушаме ви.
— Аз я обичах. Защо да я убивам?
— Май не ви пукаше за нея, когато разговаряхме първия път. Като че ли бяхте по-разтревожен за стоката.
— Беше ми мъчно за стоката, но ми беше мъчно и за Ани. Разбира се, че ми беше мъчно. Познавах я повече от година.
— Защо я назначихте? За да е по-близо до вас ли?
— Не съвсем. Рядко ходех в магазина. Ани се оправяше сама. Минавах обикновено към края на деня, за да прибера парите.
— А отбихте ли се вечерта, когато тя бе убита?
— Да. Вече ви казах. Бях й оставил достатъчно пари за ресто, преди да затвори магазина. Всяка вечер попълвах бланката за касовите приходи през деня и на другата сутрин внасях парите в банката. Това беше обичайната процедура.
— В коя банка внасяхте парите?
— В Първа национална банка. В клона в Кресчън.
— Защо й дадохте тази работа?
— За да й помогна.
— Как?
— Нали знаете, че беше разведена. При „Додсън“ не вземаше кой знае колко. Това го разбрах, след като… след като се опознахме. Реших, че ще й помогна, като я назнача. Плащах й повече от сто двайсет и пет долара седмично.
— Колко й плащахте?
— Двеста долара — каза Фелпс.
— Госпожа Фелпс знаеше ли?
— Не, разбира се. Най-високата заплата, която давам на мой служител, е сто двайсет и пет долара седмично.
— С други думи, господин Фелпс — обобщи Майер, — вие сте прехвърлили Ани към графа „Служебни разходи“.
— Изразявате се много грубо, детектив Майер.
— Тъй ли? А вие как бихте се изразили, господин Фелпс?
— Опитвах се да помогна на момичето. На нейния гръб лежаха майка и дъщеря. Това беше най-малкото, което можех да направя за нея.
— Ясно. Защо при първия ни разговор се престорихте, че не знаете за дъщеря й, господин Фелпс?
— Не съм се преструвал.
— Казахте, че според вас има син.
— Е, може и да съм казал. Излъгах, защото не исках полицията да разбере доколко познавам Ани. Не исках… не исках да ме замесват в това убийство.
— Към колко часа прибрахте парите от касата оная вечер, господин Фелпс? Вечерта, в която Ани бе убита.
— Към осем. Винаги прибирам парите по това време.
— Тя е била убита някъде към десет и половина, доколкото успяхме да установим. Къде бяхте, между осем и десет и половина?
— Не си спомням — бързо каза Фелпс.
По лицето на Майер се изписа изумление.
— Ами добре ще е да започнете да си спомняте, господин Фелпс. Добре ще е да започнете да си спомняте, и то много много бързо.
— Щом не си спомням, значи не си спомням.
— Тук ли бяхте? — попита Клинг.
— Не, не бях тук.
— Къде тогава?
— Не помня.
— Но си спомняте, че не сте били тук?
— Да, това си го спомням.
— Ами тогава да не сте били в собствения си магазин, да сте стреляли по Ани Бун и да сте унищожавали собствената си стока? — продължи Майер.
— Не ставайте смешен.
— Добре, къде по дяволите, сте били тогава, господин Фелпс? Започвайте да си спомняте! Настойчиво ви предлагам да започнете да си спомняте!
— Вижте…
— Какво?
— Не искам да си мислите… — Фелпс поклати глава. — Вижте, аз…
— Продължавайте, господин Фелпс, изкарайте скелетите от гардероба.
— А вие разпитахте ли Тед Бун? Разпитахте ли бившия й съпруг?
— Той не е бил в града по време на убийството. Алибито му е потвърдено. Той е чист, господин Фелпс.
— И аз съм чист.
— Още не сме чули вашето алиби.
— Не си спомням къде съм бил. Не съм бил близо до магазина.
Майер въздъхна тежко.
— Господин Фелпс, обличайте се.