Когато свърши броенето, Карела го попита:
— Върви ли?
— Комси-комса — демонстрира им плешивият френския си. — Ако искате маса, ще трябва да почакате. Всичко е заето. — И премести пурата в другия край на устата си.
— Не ни трябва маса — каза Карела.
— Тъй ли? А какво ви трябва?
— Трябва ни един човек на име Франк Ейбълсън.
— За какво?
— Ние сме от полицията — каза Карела и показа значката си.
— Какво е направил?
— Искаме само да му зададем няколко въпроса.
— За какво?
— Банални въпроси.
— В какъв смисъл банални?
— Банално банални — отвърна Карела.
— Да не е за…
— За кое?
— За нищо. — Плешивият изведнъж придоби разтревожен вид.
— Какво има?
— Нищо. Казвам се Финк. Болди16 Финк. Смешно име, нали?
— Да — съгласи се Карела.
— Нещо да ти говори?
— Кое?
— Името. Болди Финк. Нещо да ти говори?
— Не. Трябва ли да ми говори нещо?
— Нали не сте тук за… онази работа?
— Коя работа?
— Значи името Болди Финк не ти говори за нищо?
— Не.
— Познаваш ли един от осемдесет и седми участък? Ти нали си от осемдесет и седми?
— Да.
— Познаваш ли Хавиланд? Роджър Хавиланд? Той е ченге. Знаеш ли го?
Клинг и Карела се спогледаха.
— Да, знаем го.
— Ами… момчета… вие до каква степен си споделяте? Думата ми е, как се споразумявате помежду си?
— Нищо не разбирам — каза Карела.
— Думата ми е… делите ли или що?
— Какво да делим?
— Парата.
— Коя пара?
— Хайде сега, не си чак толкоз зелено ченге — каза Финк.
— Ти си плащал на Хавиланд? — попита Карела.
— Плащах му.
— За какво?
— За комара.
— При тебе се играе комар?
— Играе се. Всичко е наред. Хавиланд ми каза, че всичко е наред. Каза, че няма да идват други ченгета да ми досаждат.
— Хавиланд е мъртъв — каза Клинг.
Финк зина.
— Тъй ли?
— Да.
— А, сега разбирам. Дошли сте да поемете работата, тъй ли? — Финк сви рамене. — На мен ми е все едно кой взима парата, стига да ме оставят на мира. Как ще бъде? Като с него ли?
— Не съвсем — каза Карела.
— Повече ли искате?
— Не съвсем.
— Тогава какво?
— Край на комара.
— Какво?
— Край на комара.
— Защо?
— Администрацията се смени — каза Карела.
— Хайде, момчета, недейте така. Не е хубава таз работа. Подмамихте ме да говоря.
— Финк, та ти през цялото време не млъкна. Ние само те слушахме.
— Добре де, може ли така да се постъпва? Не искате ли парите, дето ги вземаше Хавиланд?
— Не.
— Хайде де!
— Край — каза Карела. — Разбрахме се. Край на комара тук.
— Мамата ми таковахте, момчета — констатира Финк с мрачна гримаса.
— Къде е Ейбълсън?
— На маса номер три. Не обича да го смущават, когато играе.
— Лошо, лошо — каза Карела и двамата с Клинг се насочиха към маса номер три. На нея имаше само един човек. Беше облечен с бяла риза и синьо шалче. Ръкавите му бяха навити. Имаше тъмна коса, започнала да оредява на темето, и проницателни кафяви очи. Макар и да беше сам на масата, произнасяше на глас попаденията си.
— Шест в ъгъла — каза и удари топката с номер шест. Тя се понесе право към мрежичката в ъгъла. Дойде ред на топка номер тринайсет. — Тринайсеторката в страничното — каза Ейбълсън.
— Франк Ейбълсън? — попита Клинг.
— Да. Потрай малко. Тринайсет в страничното. — Удари и вкара топката в мрежичката. Беше ред на топка номер осем. — Осмицата в…
— Спри за малко, Ейбълсън — каза Клинг.
Ейбълсън го погледна.
— Ти кой си?
— От полицията — отговори Клинг.
Ейбълсън се отдалечи към другия край на масата. Взе парче тебешир и започна да отрива с него върха на стика си.
— Тъкмо се чудех кога най-сетне ще ме потърсите. Мога да ви слушам, докато играя. — Застана зад масата и се приведе, така че очите му да бъдат на нейното равнище. — Осмицата в далечния ъгъл. — Зае позиция, удари и топката се понесе към далечния ъгъл.
— Защо реши, че ще те търсим?
— Нали сте дошли заради Ани? Познах ли?
— Да.
— Ами работата е ясна. Излизах с нея и ето ви тук. Какво ви интересува?
— Като начало можещ да ни кажеш къде беше през нощта, когато я убиха.
— Кога беше това? — попита Ейбълсън. — Единайсет в ъгъла.
— Нощта на десети юни.
— Какъв ден? Понеделник ли, вторник ли, това имам предвид.
— Понеделник.
— Няма да ми е лесно да си спомня. — Той отново натри етика си с тебешир. — Откъде, по дяволите, ще помня?
— Точно преди една седмица.
— Една седмица. Чакай да видя. Петица в същата мрежа. — Топката изчезна в мрежата. — Видя ли?
— Често ли играеш тук?