Изборът на убиеца

— Рядко.

— Много си добър.

— А, оправям се. Сега е ред на дванайсеторката.

— А какво ще кажеш за нощта на десети юни?

— Точно сега мисля — поясни Ейбълсън. Удари топката и за косъм не успя да я вкара. — Дявол да го вземе. Разсейвате ме.

— Ужас — каза Клинг. — Я сега ни разкажи за десети.

— Бях зает.

— С какво?

— Да, сега си спомних.

— Какво правеше?

Ейбълсън изведнъж взе да шепне.

— Вие, момчета, в комбината ли сте?

— Хавиландовата комбина?

— Да.

— Не сме.

— А! — рече Ейбълсън.

— Оная вечер да не сте играли комар?

— Ами…

— Знаем за комбината, няма проблеми — каза Клинг.

— Поиграхме малко. Аз очистих банката.

— Колко?

— Пет стотака. Не е лошо, а? За игра на дребно…

— Добре е, много е добре. Да не забравиш да ги обявиш пред данъчните власти.

— Как ще забравя? Аз съм честен човек. Законът над всичко.

— В колко часа дойде тук?

— Към осем.

— И кога си тръгна?

— Към два сутринта.

— И през цялото време беше тук?

— Да. Вървеше ми като на краставо куче тояга.

— И сигурно доста хора са те видели.

— Така си е.

— Финк видя ли те?

— Видя ме. И много други ме видяха.

— Добре ли познаваше Ани?

— Доста добре. От време на време се срещахме. Няма ли да проверите моето алиби?

— И това ще стане. Какво ще рече „доста добре“?

— Ами… доста добре.

— Чукаше ли я?

— Що за въпрос?

— Бихме искали да знаем — каза Карела.

— Чукахме се. — Ейбълсън поклати глава. — Ей, момчета, частния живот на човека за нищо не го броите. Нищо свято няма за вас.

— А знаеше ли, че тя има любовник, който я издържа?

— Кой? Ани? Будалкаш ли ме?

— Говорим сериозно.

— Не, не знаех. Много ми беше симпатична. Хубаво маце.

— Къде се запознахте?

— По време на партия билярд. Можете ли да си представите? Играеше билярд. Страхотно маце беше. Веднъж дойде в салона, не в този, а в салона на Мики. Нали го знаеш салона на Мики? Дойде една вечер там с деколте ей дотук. Честна дума. Взе една маса и като подхвана топките, на нищо ги направи, сякаш цял живот това е правила. Страшна мадама. Всеки път, като се наведеше над масата, на момчетата очите им изскачаха. Страшно маце! Много ми беше симпатично.

— Да е споменавала пред теб името Фелпс?

— Не.

— А знаеше ли, че е разведена?

— Знам, знам. Нали съм я вземал от къщи. И с детето се запознах, Моника. Много сладко дете. Понякога му носех подаръчета — кога бонбони, кога кукла. Дреболии. Страхотно хлапе. Много умно. Голяма сладурана.

— Сигурно.

— И то ми беше симпатично.

— Мислил ли си някога да се ожениш аз Ани?

— Е, не ми е била чак дотам симпатична, господине.

— Да е споменавала пред теб, че има врагове?

— Не.

— А да ти е казвала, че се страхува от някого?

— Не.

— Кога я видя за последен път?

— Ами отидох в ритуалната зала, да й отдам почит.

— Кога я видя жива ми е думата.

— Преди няколко седмици. Чакай, беше първи юни. Сега си спомням, някой каза, че вече е юни. Беше събота вечер.

— Да е споменавала някакво писмо, което е получила?

— Не.

— След това търсил ли си я?

— Да. Един-два пъти се чухме по телефона.

— По време на тези разговори да е споменавала някакво писмо?

— Не си спомням.

— След шести юни търсил ли си я?

— Да, май я търсих.

— Да е споменавала някакво писмо?

— Не.

— Познаваш ли Артър Кордис?

— Не.

— А някой си Джейми?

— Не. Почакай. Как му е фамилното име?

— Не му го знам.

— Не. Познавам няколко души на име Джими, но на никого не викат Джейми. Пък и не познават Ани. Не, съжалявам. Няма ли да проверите моето алиби?

— Ще го проверим — каза Карела. — Когато се срещнахте, не ти ли се видя разтревожена? Да е имало нещо, което да я тормози, да я плаши?

— Не е споменавала нищо такова. Виждаше ми се жизнерадостна. Добре си карахме. Беше щуро маце. Не си я виждал как играе билярд. Страхотна беше. Не познавам друг, който да играе билярд така добре. Е, аз съм по-добър, но и тя беше страхотна, направо страхотна.

— Значи, Ейбълсън, нямаш представа кой може да я е убил?

— Нямам. Беше страшно маце. Защо да я убиват? Долна работа. Жалко. На мен ми беше много симпатична, да знаеш.

— Е, Ейбълсън, благодарим ти — казаха детективите и отидоха при Болди Финк, който продължаваше да брои пари.

— Миналия понеделник Ейбълсън игра ли комар при теб? — попита Клинг.

— Игра.

— От колко до колко?

— Дойде към осем и половина, отиде си в малките часове.

— По-точно.

— Към два-три часа трябва да беше.

— През това време излиза ли някъде?

— Да излиза? Така му беше потръгнало, да не е луд да мърда от масата? Спечели близо половин хилядарка. Когато ме пита за него, реших, че за това го търсите. За комара. Цялата нощ изкара тук. Абе, момчета, не можете ли да размислите?