М: Тя ще разбере. Ще разбере още щом се върне. Сега е в отпуск.
З: Така ли?
М: Да. Баба ми каза. Ще отсъства известно време.
З: Ясно. Щом не е тук, значи няма да разбере, че си търсила нещо в гардероба й, нали?
М: Ще разбере. Мама винаги разбира. Тя знае всичко. Веднага разбира, когато лъжа. Веднага. Мама е много умна.
З: Няма да разбере, ако внимаваш. Освен това, ако намериш писмото, ще ти купя един хубав подарък.
М: Какво ще ми купиш?
З: Кукла.
М: Вече имам кукла.
З: Ще имаш две кукли.
М: Не ща две кукли. Една ми стига.
З: Добре, какво искаш?
М: Нищо.
З: Не може да няма нещо, което да искаш.
М: Има.
З: Какво?
М: Палто от визон. Мама все казва, че иска палто от визон.
З: Добре, ще ти купя палто от визон.
М: Добре.
З: А сега ще провериш, ли за писмото?
М: Не.
З: Защо? Нали…
М: Защото не искам палто от визон. Защото не искам нищо. Освен това много съм заета. Нали ви казах? Трябва да облека куклата.
З: Моника…
М: Не ми крещете. Мама каза, че не е възпитано да се крещи. Особено по телефона.
З: Моника, ако обичаш…
М: Заета съм. Дочуване.
З: Моника!
М: Какво?
З: Писмото в бюрото ли е?
М: Не знам.
З: В стаята ли е?
М: Не знам. Дочуване.
Карела огледа бележките си.
— Това ли е всичко? — попита.
— Да — каза Моника. — Затворих телефона. Трябваше да облека куклата. Освен това, да ти кажа правата, започна да ми става скучно. Винаги ми става скучно, когато говоря по телефона. Особено с възрастни. Питат те само как си и дали си се държала добре. Не умеят да разговарят по телефона. Знаеш ли, че мога да набера номера на Марджъри съвсем сама? Искаш ли да видиш как набирам номера на Марджъри?
— Не сега — каза госпожа Травейл.
— Той каза ли, че пак ще се обади? — попита Клинг.
— Не съм сигурна, че беше мъж.
— Който и да е бил, каза ли, че пак ще позвъни?
— Не. Аз затворих телефона.
— А човекът обади ли се?
— Не.
— Къде е писмото, Моника?
— Не знам. Мисля, че мама го изхвърли.
— А тогава защо си казала…
— Защото този човек много се вълнуваше за писмото. Не ми даде сърце да му кажа, че мама го е изхвърлила. А и не съм сигурна дали го е изхвърлила.
— Може ли да претърсим стаята й, госпожо Травейл? — попита Карела.
— Разбира се — отвърна госпожа Травейл.
— На мама няма да й е приятно — каза Моника с укор в гласа.
— Ние много ще внимаваме — обеща Карела.
— Въпреки това няма да й е приятно. Много внимава с дрехите си. Понякога, като си играя на медицинска сестра, използвам шаловете й вместо бинтове. Тя направо получава удар. Никак не обича да й бъркат из чекмеджетата. Много се сърди. Така че по-добре внимавайте.
— Много ще внимаваме — повтори Карела.
— Смятате ли, че това писмо е важно? — попита госпожа Травейл.
— Човекът, който е разговарял с Моника, го е смятал за важно — каза Клинг. — А и дъщеря ви го и смятала за важно. Иначе нямаше да пише писмо на Теодор по този повод.
— Писала е на Теодор? — Госпожа Травейл изглеждаше заинтригувана.
— Да — каза Клинг. — Госпожо Травейл, бях останал с чувството, че ви е симпатичен.
— Така е, много добри чувства имам към него.
— Тогава защо не му давате Моника?
— Какво? — попита Моника.
— Според мен едно дете не трябва да живее без жена — каза госпожа Травейл. — Ако иска, да ни вземе и двете, още утре ще се съглася.
— Преди малко казахте, че му нямате вяра.
— Когато става дума за Моника.
— Ани пиеше ли, госпожо Травейл?
— Разбира се, че не!
— А известно ли ви е, че господин Бун се е опитвал да вземе детето с мотивировката, че Ани била алкохоличка?
— Не, не ми е известно. Обаче не се учудвам. Обичам Теодор, но той не би се спрял пред нищо, за да вземе детето.
— Освен пред убийство — додаде Карела.
Госпожа Травейл хвърли бърз поглед към Моника.
— Проверихме неговото алиби — поясни Клинг. — Вероятно ще ви е приятно да узнаете, че е чист.
— Аз ви казах това още първия път — рече госпожа Травейл.
— За кого става дума? — попита Моника. — За татко ли?
— Да — каза госпожа Травейл. — Обичам това момче. Много ми се иска да ни вземе и двете. Мразя цялата тази история. Неприятно ми е да се занимавам със съдилища и адвокати. Обаче как иначе да го убедя, че не е прав? Толкова ми е неприятно, че съм принудена да му нямам доверие.
— Сега вече има законни права над детето.
— Възможно е — каза госпожа Травейл и сви рамене. — А какво ще кажете за човека, който е разговарял е Моника?
— Какво имате предвид?
— Дали не е той… който го е сторил?
— Възможно е.
— Какво е сторил? — попита Моника.