— Не, не — побърза да каже Карела. — Ни най-малко. Продължавайте.
— Друго няма. Тя повече не го спомена. Престанах да й се обаждам известно време, защото усетих, че започвам да се влюбвам в нея. А после… после прочетох, че е убита. — Кордис се загледа в бюрото.
— А през нощта на убийството сте били в компанията на майка си и на една съседка. Правилно ли съм ви разбрал?
— Да.
— От колко до колко часа?
— От около седем и половина до полунощ.
— През това време да сте излизали от апартамента?
— Не.
— Как се казва съседката?
— Госпожа Александър.
— Благодаря, господин Кордис — каза Карела и стана. Клинг също стана. Само Кордис остана да седи.
— Всичко ли е наред? Мога ли да се върна на мястото си?
— Разбира се — рече Карела. — Ако не ви потърсим пак, можете да забравите, че сме идвали.
Артър Кордис се върна на гишето. Никога повече нямаше да види Карела и Клинг, защото, разбира се, на десети юни между седем и трийсет вечерта и полунощ наистина бе играл на карти в компанията на майка си и на госпожа Александър.
Госпожа Франклин Фелпс не се изненада от новото посещение на Майер и Клинг. Отвори им вратата и се усмихна.
— Господа, очаквах ви. Заповядайте.
Детективите я последваха. Отново минаха покрай тъмното огледало и влязоха в хола със стилната мебел. И тримата седнаха.
— Защо ни очаквахте, госпожо Фелпс? — попита сърдечно Майер.
— Защото реших, че рано или късно ще прецените, че имате основания да подозирате най-вече мен.
— Ами — търпеливо произнесе Майер, — ние работим бавничко. Бавно, но сигурно.
— Радвам се, че сте тук. Чувствам се самотна, когато Франклин го няма.
— Госпожо Фелпс — каза Майер, — искаме да уточним няколко неща.
— Да?
— Вие сте знаели, че вашият съпруг има връзка с Ани Бун, нали така?
— Да. И знаех, че й плаща много повече, отколкото заслужава. Знаех и не ми беше приятно, но прецених, че е най-добре да изчакам, докато цялата работа отшуми. Тези истории идват и си отиват. Казах ви го вече и пак го повтарям. Не съм убила Ани Бун. Нека ви бъде ясно отсега.
— Но вие имате крайно основателна подбуда, госпожо Фелпс.
— Знам — усмихна се тя. — Липсват обаче другите две съставки.
— Какво имате предвид?
— Средствата и възможността.
— Не притежавате пистолет. За това ли ви е думата?
— Така е, не притежавам пистолет. Никога не съм притежавала и никога няма да притежавам. Мразя оръжията. В този дом няма оръжия и няма да има.
— Пистолети лесно се намират, госпожо Фелпс. В днешно време никак не е трудно да се набави.
Госпожа Фелпс сви рамене.
— Съгласна съм. Да допуснем, че съм си набавила. Да допуснем, че съм си купила, без да показвам необходимото за това разрешително — защото не го притежавам. Да допуснем, че съм успяла да си купя пистолет, като съм платила луди пари в някоя заложна къща. Може и да съм. Но какво ще кажете тогава за възможността да я убия, детектив Майер? Не е ли важно да съм имала такава възможност?
— Ами най-добре вие ще ни кажете, госпожо Фелпс.
— Ани Бун е била убита в магазина за спиртни напитки. Той е разположен твърде далеч от мястото, където се намирах по това време.
Майер въздъхна търпеливо.
— Но вие нали шофирате, госпожо Фелпс?
— Да, шофирам — отвърна му тя с едва доловима усмивка. — Обаче…
— Тогава какво е могло да ви попречи да…
— Обаче — продължи тя — едва ли съм могла да отида с кола от Маями Бийч до магазина. Нали знаете, че е на хиляди мили оттук? Е, аз бях там през нощта, когато са убили Ани Бун.
— Разбирам — каза Майер някак сърдито.
— На ваше място бих се обадила в хотел „Шалимар“. Обадете се на управителя. Той ще ви каже колко време съм била там. Ще ви каже също така, че онази същата вечер бях на прием в чест на гостите на хотела. Едва ли ме е забравил. Обикновено ме забелязват на такива места. — Госпожа Фелпс се усмихна приветливо. — Има ли още нещо, господа?
Полицаят, който проведе междуградски разговор с управителя на хотел „Шалимар“ за сметка на градската управа, бе Майер Майер.
— Госпожа Фелпс в кой ден се регистрира? — попита.
— На пети юни — отговори управителят.
— А кога напусна хотела?
— На четиринайсети.
— На десети юни вечерта хотелът дал ли е прием в чест на гостите?
— На десети ли? Чакайте да проверя. — Настъпи продължителна пауза. — Да, точно така, на десети имаше прием.
— А госпожа Фелпс присъства ли?
— Да, присъства. Беше облечена в яркочервена рокля. Много привлекателна жена.