— Влезте — каза гласът.
С ръка върху револвера, Клинг огледа стаята. В дъното на тъмното помещение, с лице към прозореца, седеше младеж на не повече от двайсет години.
— Джейми Грей? — попита Клинг, застанал до вратата.
— Да — отвърна момчето.
Беше облечено с черни панталони и разкопчана бяла риза. Навитите й ръкави разкриваха хилави ръце. Момчето не помръдна. Продължи да гледа право пред себе си, сякаш в стаята нямаше никой.
— Познавате ли Ани Бун? — попита Клинг.
— Да — каза момчето и леко се отмести от прозореца. Насочи погледа си обаче към Майер, сякаш той бе задал въпроса. — Тя ли ви изпрати?
— Не — каза Клинг и премига. Стаята бе много тъмна. Ако се изключат слабите слънчеви лъчи, промъкнали се през тъмната завеса, вътре нямаше никакво осветление. Беше му трудно да различи чертите на момчето.
— Значи не ви е изпратила тя? — попита Грей.
— Не.
— Жалко. Помислих, че е тя. Скоро не е идвала да ме види, затова реших, че може би ми изпраща вест по някого. — Обърна се отново към прозореца. Клинг и Майер се доближиха до него. Момчето не им обърна внимание.
— Често ли ви посещаваше? — попита Майер.
— Да. Поне веднъж седмично. Това ми вдъхваше сили. Тя е прекрасен човек.
— Излизали ли сте заедно?
— Да. Веднъж. Разходихме се из квартала. Нямам настроение да се разхождам много.
— Къде се запознахте, Грей?
— В един бар. И аз не знам как стана. Беше ми се приискало да изпия чаша бира. Случвало ли ви се е? Изведнъж да ви се прииска чаша бира? Няма по-голямо удоволствие, когато сте в настроение. Та тя седна на моята маса. Така се запознахме.
— И какво каза?
— Попита ме как се казвам и аз й казах. Казах, че ми викат Джейми Грей. Беше доста пийнала.
— Ани Бун ли? — попита Клинг, изненадан.
— Да.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм. Дъхът й миришеше ужасно и говореше странни работи. Пияна беше. Затова и дойде тук, при мен. Попитах я дали иска чаша кафе. Тя се съгласи и дойдохме у нас.
— И след това продължи да ви идва на гости, така ли?
— Да. Идваше да си говорим. Казваше, че й действа успокоително.
— Сам ли живеете тук, Грей?
— Да.
— Какво работите?
— Преди време бях доста добър пианист. Работех с един състав.
— Защо казвате, че сте били? Сега не сте ли?
— Е, и сега мога да свиря. Мога, естествено. Това, което ми се случи, няма нищо общо със свиренето. Не е лесно обаче да намериш работа. Самото търсене е трудно. Пък и нямам особено желание.
— Какво искате да кажете?
— Ами след това, което се случи…
— След това, което се случи с Ани ли?
— Какво? — попита Грей и вдигна глава.
— Вие притежавате ли пистолет, Грей?
— Не, разбира се. За какво ми е пистолет? Вие споменахте нещо за Ани. Какво…
— Къде бяхте на десети юни през нощта, Грей?
— Не знам. Какво значение има? Вие казахте…
— Не се прави на глупак, Грей.
— На глупак ли? Защо? Какво се е случило на десети юни?
— Нали четеш вестници, Грей? Хайде, не се прави на ударен.
— Вестници? Какво искате? Какво искате да кажете.
— На десети юни беше ли тук, в този апартамент?
— Аз не излизам вечер. А и през деня. Откакто стана злополу…
— Къде беше на десети юни? — попита рязко Майер. — Къде беше по времето, когато убиха Ани Бун?
— Убита! — изкрещя Грей. Скочи от стола си и застана с лице към двамата мъже. — Убита! — Погледна ги с празен поглед. — Убита! Убита!
Клинг вече бе насочил служебния си револвер към тялото на Грей. Майер се втренчи в празните очи върху младото старо лице.
— Прибери пистолета, Бърт — каза тихо. — Той е сляп.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Котън Хоуз получи удовлетворение в деня, когато заловиха Чарлс Фетерик.
Сам Капловиц се обади в участъка в 8,27 сутринта. Хоуз бе извикан на телефона.
— Тук детектив Хоуз.
— Господин Хоуз, обажда се Сам. Сам Капловиц.
— Как сте, господин Капловиц?
— Благодаря, добре. Открих Чарлс Фетерик.
— Къде? — бързо попита Хоуз.
— Работи в „Гравюри Симпсън“. Това е в Ривърхед.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм. От господин Симпсън разбрах, че е решил да го уволни. От една седмица не е идвал на работа.
— Благодаря — каза Хоуз. — Веднага се заемам с тази работа. Още веднъж благодаря.
— Няма защо. Радвам се, че можах да помогна.
Хоуз затвори телефона. Откри в указателя номера на „Гравюри Симпсън“ и позвъни. Никой не отговори. Изпи чаша кафе и позвъни отново в 9.10. Свърза се с някой си Алек Симпсън, който му каза, че Фетерик работел при него от шест месеца. Доскоро го смятал за добър работник, но преди около седмица, без да предупреди, престанал да се явява на работа. Хоуз не бе учуден от това, че денят на неявяването съвпадаше с деня, в който Хавиланд бе убит, а Фетерик — ранен. Помоли Симпсън да му даде адреса на Фетерик. Улица „Брагин“ номер 312. Хоуз си записа адреса на улица „Брагин“, благодари на Симпсън, взе служебния си револвер от горното чекмедже на бюрото и се запъти към Карела, който пишеше нещо на машина.