По време на процеса, въпреки че се призна за виновна, госпожа Фелпс бе наречена от прокурора „хладнокръвна и свирепа убийца“.
По време на процеса госпожа Фелпс категорично отказа да съобщи от коя заложна къща е закупила пистолета.
По време на процеса, макар че прокурорът бе настоявал за смъртна присъда, госпожа Франклин Фелпс бе осъдена на доживотен затвор.
Детективите от 87-и участък се прибраха с кола от процеса, в който бяха взели участие като свидетели на обвинението.
Беше горещ августовски ден и всички бяха по къси ръкави. Отпред седяха Майер и Клинг, който шофираше, на задната седалка — Карела и Хоуз.
— Знаеш ли кой разкри това престъпление? — попита Майер. — Да не мислиш, че сме ние?
— Котън Хоуз го разкри — каза Клинг с усмивка.
Хоуз улови усмивката в огледалото и също се ухили.
— Което си е вярно…
— Никой от нас не го разкри — каза Майер. — Госпожа Фелпс сама се издаде. Вярно, че й помогна един пияница на име Джордж. В тази пиеса Джордж е главният герой.
Карела мълчеше, което не бе характерно за него.
— Какво става, Стив? — попита Клинг.
— Какво? — сепна се Карела. — Нищо.
— Мисли за жена си — рече Майер. — Не е приятно човек да научи, че съпругите могат да убиват.
Карела се усмихна.
— Има нещо такова.
— Да не би да те е страх Теди да не очисти някого? — попита Клинг. — Я аз да стоя по-надалеч от женитбата.
— Не, не. Мислех си за думите на госпожа Фелпс: „Убих просто една жена.“ И си мисля, че може би не е убила никого.
— Прокурорът не беше на това мнение — обади се Хоуз.
— Е, да. Но все пак може би друг е истинският убиец. Може би друг отне живота на Ани Бун, че и на госпожа Фелпс. Може би друг е убиецът.
— Кой, Стив? — попита Клинг.
— Франклин Фелпс — каза Карела. — Щом Джордж е героят, тогава Фелпс е злодеят. Той е долният мръсник в тази пиеса.
— Може и да си прав — каза Хоуз.
Детективите се смълчаха.
Вдишваха топлия летен въздух. Колата бавно продължи да си проправя път към участъка и задушната детективска стая.