Впоследствие се оказа, че нашата преценка за нейните качества е напълно правилна. Госпожица Бун се прояви като добър работник и способна продавачка. Спечели симпатиите на всички сътрудници от шести етаж (модерни мебели, лампиони и пр.) и бе оценена от етажния отговорник като способна и старателна.
Всички изпитахме съжаление, когато миналата година тя ни напусна. Както разбрахме, получила предложение за нова работа с много по-висока заплата и, разбира се, не искахме да възпрепятстваме личното й развитие.
Мога да ви уверя, детектив Клинг, че всички ние от „Хърмън Додсън“ приехме с голяма болка новината за нейната смърт. Госпожица Бун беше добра жена и бе удоволствие да се общува с нея. Работата й при нас съвпадна с голямо изпитание в личния й живот, но тя не допусна личните й неприятности да се отразят по какъвто и да е начин на отношенията й с колегите или с клиентите на нашия магазин.
Пожелавам ви най-големи успехи във вашите усилия да откриете нейния убиец. Ако прецените, че мога да Ви бъда от полза, с готовност ще бъда на Вашите услуги.
С най-добри пожелания
Искрено Ваш
Ралф Додсън
ХЪРМЪН ДОДСЪН ИНК.
Клинг прочете още веднъж писмото на Ралф Додсън и се зачуди на кого ли бе притрябвало да убие Ан Каро-лин Бун и след това да съсипе из основи магазина за спиртни напитки. Цялата работа изглеждаше лишена от смисъл. Сви рамене, придърпа към себе си телефонния указател на Изола, разтвори го и започна да прелиства буквата „Б“. След малко откри, че на авеню „Хол“ № 495 работи „Теодор Бун, фотограф“. Помоли дежурния сержант да му даде външна линия и набра номера. От другия край незабавно вдигнаха слушалката.
— Тук студио „Теодор Бун“, добър ден — изчурулика жизнерадостно гласче.
— Ако обичате, дайте ми господин Бун — помоли Клинг.
— Кой се обажда, моля?
— Детектив Бърт Клинг от осемдесет и седми полицейски участък.
— О! — каза гласчето.
— Той там ли е?
— Не знам, господине. Почакайте малко. Ей сега ще проверя.
Докато чакаше, Клинг нахвърля мислено рисунка на мъж с брада, после му сложи очила и накрая го облече в спортна риза. Тъкмо реши да затвори телефона и да набере отново номера, когато чу глас в слушалката. Плътен, хубав глас, истински глас.
— Да, моля?
— Господин Бун?
— Да?
— Обажда се детектив Клинг от осемдесет и седми участък.
— Очаквах да позвъните — каза Бун. — Обаждате се във връзка с Ани, нали?
— Да, господине.
— Как мога да ви помогна? — поинтересува се Бун.
— Бих искал да поговоря с вас, господин Бун. Можем ли да се срещнем днес следобед?
— Да, само за момент, да видя какви ангажименти имам. — Настъпи кратка пауза. — В три часа удобно ли ви е?
— Напълно.
— Ще мога да ви вместя. Не искам да изглеждам невъзпитан, господин Клинг, но в три и половина имам сеанс.
— Не се безпокойте — отвърна Клинг. — Ще бъда при вас точно в три.
— Добре. Ще ви очаквам — каза Бун и затвори телефона.
Клинг подържа слушалката още малко в ръка и я върна в гнездото й. Погледна часовника си и отиде при Майер Майер, който продължаваше да трака на машина на съседното бюро.
— Хайде, отруден пролетарий, ставай. Време е за обяд.
— Наистина ли? — каза Майер и погледна стенния часовник. — Дявол да го вземе. Времето си тече, а ние тук се блъскаме с глупости. Пълни глупости.
Все пак се облече и придружи Клинг до закусвалнята в една близка улица. Там яде повече от него, което си беше като подвиг.
Питър Крониг, подобно на Котън Хоуз, беше пришълец. За разлика от Хоуз обаче не беше прехвърлен от друг участък. Някога бе работил като полицейски фотограф, но след това го бяха преместили в полицейската лаборатория да се обучава под ръководството на лейтенант Сам Гросман, който стана негов непосредствен началник и ръководеше може би най-добрата полицейска лаборатория на територията на Съединените щати. Впрочем Крониг бе работил в много тясно сътрудничество с лабораторията още като полицейски фотограф. Всъщност именно големият му интерес към работата в лабораторията бе станал причина за неговото преназначаване. Свестни лабораторни техници трудно се намираха и когато Сам Гросман откриеше такъв, не се помайваше и го грабваше. Много бързо.