— Да стреляме ли? — попита тихо Търнърстик.
— Не — отвърнах. — Един погрешен изстрел ще ни струва много кръв! Да изчакаме!
От страх петимата не смееха да гъкнат и шавнат. Майката държеше детето в ръце. Палачът направи опит да напусне мястото си, ала животното веднага надигна глава и изрева гневно и Абд ел Фади остана седнал. Хората бяха пленени и не можеха да се защитят. Тримата слуги нямаха пушки, а тази на палача лежеше далеч настрани.
Аз се облегнах на левия лакът и опитах да се прицеля. Трудна работа. В пещерата беше тъмно, а животното трябваше да бъде улучено непременно в окото.
Една хиена се стрелна вътре. Едва не налетя на пантерата и мигновено изскочи навън. Разгневена, пантерата нададе мощен рев, от който потрепериха стените. Нервите на Калада не издържаха. Тя неволно вдигна ръце да запуши ушите си и… детето се търкулна от скута й към пантерата. Прозвуча многогласен крясък.
Последвалата сцена не може да се опише. За голямо щастие момченцето беше изгубило съзнание от ужас.
— Аллах, о, Аллах, помогни, помогни! — изстена бащата. Видно бе, че говорът не смущаваше пантерата.
Майката скри лице в шепи. Бащата седеше блед като мъртвец, картина на най-ужасяваща безпомощност.
— О, Аллах, Аллах, помогни! О, Мохамед, Блестящия, изпрати спасение! О, свети халифи, утешете ме! — Чуваше се да ридае той.
Слугите стояха безмълвни. Те мислеха само за собствения си живот.
Калада направи опит дали животното ще позволи да му вземат детето. Протегна ръце към него, без да се надига. Но пантерата изръмжа и постави предните си лапи по-близо до момчето. Вероятно гледаше на него като на собственост. Страхът на родителите достигна връхната си точка.
— О, Мохамед, о, Пророк на пророците, спаси го, помогни, смили се? — извика палачът.
— Исусе, Спасителю на света, смили се! — молеше се Калада. — Света майко на Спасителя, моля те за моя син?
— О; Мохамед, о, Мохамед? — повтори бащата. — О, Абу Бекр, о, Али, велики халифи? О, Мохамед, спаси го, ако можеш?
— Не може! — плачеше треперещата жена.
— Да не би Исус, твоя Христос? — запита той къде с подигравка, къде с надежда.
— Да, той може?
— Тогава нека видим? Ще повярвам в този, който доведе спасението.
Присъдата като че зависеше от моя изстрел. Само се питах в кой момент ще се изправи чудовището, защото само тогава можех да изпратя сигурно куршума си. Вече бях повалял през нощта лъвове и черни пантери и можех да разчитам напълно на пушката си.
— О, Мохамед, Повелителю на пророците, чуй ме? — молеше се палачът с треперещ глас. Той действително обичаше детето си и ми се стори, че чувам тракането на зъбите му. — Дай ми сина или цялото ти учение е пълна безсмислица?
Той изчака известно време и като не последва нищо, поиска от жена си:
— Подскажи ми думите?
— Моли се по следния начин? — отвърна тя и започна същевременно да изрича думите.
Точно в този миг детето дойде в съзнание и чу майката да казва: «Моли се по следния начин!». То често бе слушало и следвало тази подкана и сега започна да изрича гласно своето «Я Абана» [22]. Молеха се три гласа. Пантерата все още беше заета с храненето. Гласовете на другите не я смущаваха, но когато чу ясния детски глас до себе си, тя се надигна в седящо положение и започна да реве със затворени очи. Пушката ми беше насочена. Едва отвори очи и забелязах жълто-зеления им пламък, изстрелът се разнесе, повторен многократно от свода. От получения тежък удар в главата, животното отхвръкна към страната на детето. За миг бащата и майката се втурнаха нататък и издърпаха момчето, което бе здраво и невредимо.
Какви ликуващи възгласи се разразиха! Никой не помисли, че бе даден изстрел, че той произхожда от пушка, а тя трябва да има собственик. Майката първа подсети, бащата прегледа хищника и откри, че куршумът е проникнал през дясното око.
— Но кой стреля? — попита той.
— Аз зная, зная, предчувствам го! — извика тя. — Непознатият ефенди е бил, защото той искаше да ми помогне.
— Кой ефенди?
— Ще ти го покажа. Куршумът може да е дошъл само тук отзад и той трябва да е там. Ще го потърся.
Е, Търнърстик се погрижи да бъдем лесно открити. Но колко бе смаян палачът! Не знаеше какво да каже. Хванах го под ръка и запитах:
— Все още ли ще се стремиш да ми отнемеш живота?
— Не, в името на Аллах, не! — изговори той със запъваме. — Аз исках да те убия, а ти спаси моето дете! Как да ти се отблагодаря?