— Благодари не на мен, а на Бог, и се запитай дали един мюсюлманин прощава така бързо, както един християнин. Ще може ли сега твоята съпруга да се моли, както повелява сърцето й?
— Да, може, а аз… аз ще се моля заедно с нея, защото нашият Пророк не пожела да се вслуша в гласа ми.
Толкова отблъскващият в началото човек ме прегърна, а неговата съпруга ми подаде ръка.
Спасението на детето, изглежда, упражни трайно въздействие върху палача, понеже той поясни, че се отказва от пътуването до Кайруан и предпочита да се върне в Сфакс, решение, което зарадва най-вече Калада.
Потеглихме и привечер се завърнахме в Сфакс и Манди остана немалко учуден да види толкова скоро палача и семейството му.
— Върнах се — заяви този, — защото вече не искам да зная за Свещения град. Днес разбрах, че Аллах не е дал никаква мощ на Пророка и халифите. Който се моли на тях, молитвата му остава нечута. Ала Иса, християнинът, притежава цялата власт над небето и земята и който се обърне с вяра към него, молитвата му ще бъде чута. Аз го преживях и отсега ще вярвам в него.
Той наистина удържа думата си, от Савел се превърна в Павел — последица от преживения в пещерата ужас, който дълго след това караше сърцето му да трепери. Заедно с Търнърстик и мен тръгна обратно с кораба за Тунис и по време на пътуването забелязах, че се отнася към съпругата си с нежност и внимание, които по-рано бяха чужди на природата му.
От Тунис Търнърстик взе нов товар. Докато траеше товаренето, живеехме у палача, с чиято жена се отнасяхме като с европейка. Аз му подарих една Библия напечатана на арабски, от която трябваше да му чета. Той слушаше разясненията ми със същото упование, както Калада. Не мислех да изисквам от него да премине открито към противниковия лагер, но сторих възможното да го предразположа към християнството.
В деня на отпътуването ни си взехме сбогом с Калада и Азмар, а той ни придружи до борда и като ми подаде бележника си, помоли:
— Ефенди, напиши тук адреса си! Може би по-нататък ще споделя нещо с теб, което ще те зарадва.
Верен на думата си, той ми писа. Писмото му е пред мен и аз го преписвам дословно, естествено в превод.
«Тунис ифрикия, 12 Яум иттани.
Абд ел Фади, Покръстеният.
До неговия приятел Мауватти ел Намир-ефенди [23].
Поздрав и благополучие! Приеми поздравите на Калада, моята съпруга и Азмар, нашия син, които те обичат. Седнал съм на кожата на пантерата и ти пиша. Господарят ме уволни от служба, защото станах християнин. Благочестивите мъже ме обучиха и аз издържах въпросите на свещениците. След три дни ще приема Джитас ел Мукаддес [24], сетне ще се наричам Йозеф. Съпругата ми се казва Мерием, а синът ми Кара, защото такова е твоето име, което много се почита вкъщи. Досегашните ми приятели ме презират, понеже станах християнин, ала душата ми е радостна, тъй като открих правия път. Жътвата е богата и обилна. Скоро ще цъфнат портокалите. Ела ми на гости! Очаквам те с радост! Обичам те и мисля за теб. Бъди благословен! Довиждане и всичко добро!»