— Е, шефе, как е, носиш ли пръстен тази сутрин?
Джулиана ядосано изгледа изпълнените с очакване лица на персонала си, когато се спря пред дългия сив бар.
— Вие двамата нямате ли си друга работа, ами стоите и задавате лични въпроси?
— Охо.
Санди Оукс, която беше зализала зад ушите обработената си с гел коса, за да се видят трите чифта обици, които носеше, изгледа сътрудника си.
— Сякаш не всичко е наред с върховния ни водач тази сутрин. По-добре да смелим малко кафе, Мат.
Мат Линтън, чиято коса беше дори по-къса от косата на Санди и носеше само един чифт обици, се намръщи, внезапно изпълнен с тревога.
— Просто се закачахме. Всичко наред ли е, Джулиана?
— Всичко просто е чудесно. Направо върховно. Пре-лест-но!
Джулиана захвърли прекалено голямата кожена чанта в малък уютен офис и посегна към една от престилките в динено червен цвят със знака на „Каризма“.
— Нямаше да бъда по-щастлива, ако бях открила, че съм спечелила на лотарията. Доволни ли сте? А сега на работа. Сутрешната навалица започва след няколко минути. Санди, защо онези бишкоти не са изложени в стъклената витрина?
— Пекарят ги донесе само преди пет минути — обясни Санди със спокоен тон. — Веднага ги слагам.
Тя замислено огледа шефката си, докато подреждаше бишкотите в стъклената витрина близо до касовия апарат.
— Мат, опитай се да бъдеш полезен. Барът има нужда от подреждане. И къде е светлокафявият миксер?
— Уф. — Мат разтърси глава като ухапан от диво куче.
Джулиана изсумтя.
— Вижте какво, извинявам се, че съм толкова заядлива тази сутрин. Истината е, че не съм в добро настроение.
— Странно, но веднага познахме — отбеляза Санди. — Допускам, че пуякът не ти е направил предложение, както беше запланувано?
— Не само пуякът не ми направи предложение, но очевидно се стъписа, когато разбра, че очаквам до го направи — информира я Джулиана. — Цялата работа се оказа пълно недоразумение. Направих се на абсолютна глупачка. Ако някога дам някакви признаци, че отново съм склонна да се замеся с някой друг от противния пол, искам да ми обещаете, че ще ми напомните какво се случи този път. Отказвам да повтарям грешките си.
Мат се засмя.
— Ще отблъскваш всички мъже само защото господин Идеален се оказа господин Погрешен?
— Той не е господин Погрешен. Просто не знае, че е господин Идеален.
Джулиана обърна гръб към вратата и се зае да мели ароматна смес от едри лъскави костарикански зърна. Тя повиши глас, за да я чуят над шума на машината.
— Но предполагам, че ако няма достатъчно ум да разбере, че е господин Идеален, тогава наистина е господин Погрешен, нали така? Искам да кажа, че истинският господин Идеален не може да бъде толкова глупав.
Толкова се беше задълбочила да следва логиката на мисълта си, че не чу, когато вратата на заведението излетя навътре.
— Ей, Джулиана — започна Мат нервно, но веднага беше прекъснат от тирадата на Джулиана.
— Но трябва да ви призная, сърцето ми е разбито. И питам ви, какво ви говори това за моята интелигентност? Как можах да допусна господин Погрешен да разбие сърцето ми? Прекалено съм умна, за да допусна подобно нещо.
— Джулиана! Май по-добре…
— И още нещо — Джулиана не се спираше, — ако Травис Сойер е толкова глупав и да не разбере, че аз съм идеалната жена за него, то тогава вероятно е твърде глупав, за да планира бъдещето на „Каризма Еспресо“. Сутринта му казах, че нямам намерение да го уволня, но сега не съм сигурна. Имах време да размисля и наистина не вярвам, че искам да поверя бъдещето на „Каризма“ в ръцете на Сойер…
— Джулиана — бързо я прекъсна Санди. — Имаме клиент.
— Какво? — Джулиана свърши да мели последните зърна и машината спря.
— Казах — ясно повтори Санди, — че имаме клиент.
— Е, и? Защо го правиш на въпрос. Върви и виж какво иска.
— Това, което иска — спокойно се обади Травис Сойер от другата страна на бара, — е единия месец, който му обеща, за да се вразуми.
— Травис!
Джулиана не можеше да повярва на ушите си. Странна смесица от облекчение и щастие я заляха. Тя се завъртя, за да се изправи срещу него, съзнавайки, че се усмихва като селския идиот, но това ни най-малко не я интересуваше. В края на краищата сърцето й не беше разбито.
— Ти се върна.
— Никога не съм си тръгвал. Поне не доброволно. Ти ме изрита.
— Знаех, че ще прогледнеш, че ти трябва само малко време, за да се намести главата ти.
Джулиана подхвърли торбата, пълна със смляно кафе, към Мат и изтича иззад тезгяха, за да се хвърли в прегръдките на Травис.
Травис се стегна, когато тя шумно се блъсна в него. Отстъпи само крачка назад.