— Трогната съм от вярата ти в моята интелигентност.
Травис се вгледа право в грейналите й очи. Днес беше на петсантиметрови токчета.
— Означава ли това, че не се опитваш да намериш начин да развалиш бизнес договора ни?
Санди твърдо се намеси от другата страна на бара, преди Джулиана да е успяла да отговори.
— Не мисля, че достатъчно се е молил, Джулиана.
— Оставете човека да си поеме въздух, дами — изръмжа Мат.
— Нали е тук? Какво друго искате?
— Благодаря — тържествено каза Травис, кимайки към Мат. — Напълно съм съгласен. Какво друго искате?
Отново насочи вниманието си към Джулиана, която доволно се усмихваше с ръце около врата му.
— Имаш ли нещо против остатъка от тази велика сцена на помирение да изиграем насаме? Харесвам Мат и Санди, но от време на време предпочитам да разговарям очи в очи с теб.
— Не ни обръщай внимание — бързо се обади Санди. — Много ще се радваме, ако можем да помогнем.
— Точно така — каза Мат. — Ние сме като едно семейство.
— Не съвсем — каза Травис, улови здраво за ръка Джулиана и я поведе към вратата.
Джулиана се заливаше от смях, докато Травис я водеше към масите навън. Сутрешното слънце топло грееше през декоративната дървена решетка над главите им и рисуваше светли фигури по белите маси и столовете в стил френско кафене.
— Знаеш, че са добронамерени — простичко отбеляза Джулиана, докато сядаше срещу Травис.
— Знам, че е така, но всеки път, когато вляза в заведението, се чувствам като златна рибка в буркан. Всичко ли им казваш?
— Разбира се, че не — бързо го увери Джулиана. — Но наблюдават връзката ни от самото начало. Те бяха тук първия ден, когато влезе и поръча чаша кафе, нали помниш? Знаят какво изпитах към теб от самото начало. Тази сутрин веднага предположиха, че се е случило нещо ужасно.
Травис въздъхна и се облегна назад на малкия стол. Той изскърца под тежестта му.
— Ти си напълно зряла жена, Джулиана. А не тийнейджър със светнали очи. Би трябвало вече да си разбрала, че е добре да афишираш по-малко, да, по-малко личните си чувства.
— Аз съм много откровен човек, Травис. — Джулиана стана по-сериозна, след като първоначалната й еуфория се разсея. — Хората винаги знаят къде се намират с мен и аз искам да знам къде съм с тях. Така животът е по-лесен. Потиска се нивото на стреса.
— Знаеш ли, че си странна комбинация от съставни елементи?
— Искаш да кажеш за жена? — попита тя сухо.
— За всекиго, за мъж, за жена. Когато става дума за бизнес, ти си не по-малко хитра, от който и да е човек на дребния бизнес, когото изобщо съм срещал. Успехът, който си постигнала с „Каризма“, говори сам за себе си.
— Но?
Устата на Травис в ъгълчето отскочи нагоре, а очите му блеснаха.
— Но що се отнася до много други неща, ти сякаш освирепяваш. Не, това е меко казано. Заприличваш на буре с барут. Не мога да предскажа кога и как ще се взривиш. И винаги го правиш шумно.
Той сви рамене.
— Не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш. Очевидно и аз не те познавам толкова добре, колкото си мислех, иначе нямаше да сгафя, както направих тази сутрин. Но няма нищо. Нали имаме предостатъчно време да научим един за друг всичко, от което се нуждаем?
Травис я изследва известно време с поглед.
— Няма да те карам да даваш обещания, Джулиана. Искам този път да си изясним нещата от самото начало.
— Да не би да си от мъжете, които не могат да поемат ангажимент? Ако е така, веднага го кажи, защото наистина не искам да си губя времето с мъж, който е абсолютно невъзприемчив.
— По дяволите, аз съм от мъжете, които не обичат да ги тласкат към нещо, включително към ангажимент. И искам да разбереш това добре, преди да се опитаме да възобновим връзката. Като знаеш това, все още ли си склонна да ми отпуснеш моя месец?
Джулиана малко се замисли, но не за дълго.
— Разбира се. Защо не? Готова съм да поема риск или два, ако си струва усилието.
Травис замислено поклати глава.
— Толкова си лекомислена!
— Само когато преследвам нещо важно.
— Да. Е, тъй като си имаме работа с предупреждения, мисля, да подчертая, че ти получи своите. Никакви обещания от моя страна, Джулиана, подразбиращи се или каквито и да било. Никакви ангажименти. Ще действаме ден за ден. Не искам да ме насилват към каквото и да било.
— Аз си получих предупрежденията — съгласи се тя тихо. — Но ти не си получил своите.
Веждите му се вдигнаха.
— Що за предупреждение е това?
— След като не си в състояние ясно да се ангажираш, аз не съм в състояние да легна с теб, докато не решим всички въпроси между нас.
Травис мрачно присви поглед.
— Не мислех, че си от жените, които използват секса, за да получат каквото искат.