— Не съм. Също, както ти не си от мъжете, които могат да бъдат манипулирани чрез секс. — Тя лъчезарно се усмихна. — Следователно, няма и да си помисля да те задържа по този начин.
— Много разумно от твоя страна — промълви той.
— Като няма да си лягам с теб, мозъкът ти няма да страда от хормонални смущения — добави тя. — Така ще можеш по-трезво да мислиш за нашето бъдеще.
— Джулиана — каза Травис, доколкото можеше спокойно. — Миналата нощ установихме, че можем да се чувстваме много добре заедно в леглото. Нали помниш?
— Разбира се, че помня. Тогава какво?
— Тогава защо да се лишим от този елемент на връзката ни? — попита той любезно.
Пресегна се през масата и с голямата си длан покри дългите й, лакирани в бакърен цвят нокти.
— Много просто. На акта на преспиване с мъж гледам като на ангажимент. И като става дума за нашите отношения, аз няма отново да поема ангажимента си, докато ти не поемеш своя и това е окончателно. Нямам намерение два пъти да си чупя главата. Все още ли искаш да използваш гратисния си месец?
Той се загледа в нея в течение на дълъг напрегнат момент.
— По дяволите. Защо пък не? Може би така е по-добре. И без това тази връзка няма и най-малък шанс. Трябва да съм бил луд, като съм си мислил, че може и вълкът да е сит, и агнето цяло.
— За какво говориш? Какво агне?
— Нищо.
— Но, Травис…
Той се изправи на крака.
— По-добре да се връщам в офиса.
Джулиана тревожно вдигна поглед към него. Пресегна се, за да го хване за ръката.
— Травис, почакай. Не разбирам какво става. Искаш ли отново да ме видиш или не?
Той погали ръката й, която лежеше на неговата. На слънчевата светлина погледът му беше твърд като диамант.
— Да, Джулиана, искам отново да те виждам.
Тя се отпусна.
— Дори при тези условия? Не изглеждаш много възторжен от перспективата.
Той погледна надолу към бакърените нокти на ръката й. След това погледът му срещна нейния.
— Мисля, че знаеш по-добре от мен какво искам.
Джулиана прехапа долната си устна.
— От време на време греша, като всеки друг. Правя грешки. И друг път се е случвало.
— С годеника, който избягал с дребната блондинка преди няколко години?
— Както казах, не съм безгрешна. До миналата нощ бях много сигурна за теб и мен. Както сам отбеляза, нещата между нас паснаха и то не само в леглото. Но ако грешах, бих казала край още сега.
— Така ли?
Джулиана си пое дълбоко въздух.
— Май си много твърд човек.
— А ти си много непостоянна жена.
— Може би в последна сметка подобна комбинация не е толкова добра. Може би накрая онова, което ще постигнем, е взаимно да се надцакваме. Това не е достатъчно, Травис.
— Отказваш ли се, Джулиана?
Тя инстинктивно реагира.
— Не, давам ти месеца.
— Благодаря. — Травис се наведе, за да докосне устата й със своята. — Довечера ще те взема за вечеря. Шест часа, окей?
— Да. Добре.
Тя пак се усмихна и отблъсна мрачните мисли, които бяха пропълзели в главата й.
— Ще бъда готова. Какво ще кажеш за новия тайландски ресторант на „Палома Стрийт“.
— Дадено.
Излезе и се запъти към мястото, където беше паркирал жълтеникавокафявия буик и влезе в него.
Джулиана скочи на крака и избърза след него.
— Нали все още искаш да дойдеш с мен на рождения ден на братовчедка ми следващата събота? — попита тя развълнувано. — Ще се видим с много членове на семейството ми, включително с чичо Тони.
Травис вдигна поглед към нея през отворения прозорец, изражението му беше толкова учудващо, толкова неочаквано сурово, че Джулиана инстинктивно отстъпи крачка назад.
— Няма да го пропусна — каза Травис и завъртя ключа на стартера.
Джулиана неопределено се усмихна и махна, когато той потегли. Добре е да знаеш, че Травис е от този тъп мъже, които нямат нищо против да се замесят със семейството ти, си каза тя. И моментално се зачуди защо не се почувства особено успокоена от тази констатация.
Следващата събота Джулиана седеше на пасажерската седалка в пъргавото си червено като пожарна команда двуместно спортно купе и се наслаждаваше на омайния морски въздух, който идваше през вдигнатия гюрук. Травис беше на волана. Под неговото управление малката кола вземаше завоите и извивките по крайбрежния път леко и грациозно. Черният океан изпълваше хоризонта и се сливаше с нощта. Далеч долу под магистралата осветените от луната вълни се пенеха в скалите. Прекрасна южнокалифорнийска вечер, помисли си Джулиана, чувстваше се щастлива и доволна. Последните няколко дни минаха добре с Травис, макар че помежду им във въздуха се долавяха много неизвестности.