— В момента съм претрупан, Джулиана. Едва успях да вмъкна „Каризма“ в графика си, но се страхувам, че това е върхът. Не ми е възможно да поема проект с размерите на „Флейм Вали“.
Джулиана преглътна разочарованието си.
— Е, в такъв случай мисля, че е по-добре да не казвам нищо на Дейвид или Ели.
— Навярно така ще бъде най-добре.
Джулиана се оживи.
— Но може би ще намериш място в графика си след месец или два?
Травис й хвърли кратък, остър поглед.
— Май никога не се предаваш?
Тя се усмихна.
— Само когато положението е явно безнадеждно.
— Въпросът е дали ще признаеш, че някоя ситуация е безнадеждна, когато я видиш?
— Разбира се, че ще призная. Не съм идиот. Намали. Има знак за „Флейм Вали“. Завий направо към океана на следващото кръстовище.
Травис се подчини. Мълча през цялото време, докато караше по тясната ивица път, която се извиваше към проблясваща редица от светлини, накацали на височината с изглед към океана.
Продължи да мълчи, докато паркираше червеното купе на паркинга под курорта. След това изключи стартера и изчака спокойно, докато Джулиана разкопчаваше предпазния колан. Наблюдава я, когато тя бързо се обърна, коленичи на седалката и се протегна назад, за да вземе подаръците, увити в лъскава опаковка.
— Джулиана?
— Да, Травис?
— Искам да знаеш нещо.
— Какво?
Беше се навела през облегалката на седалката и се бореше с най-големия подарък. Чудеше се дали не е сгрешила, като е купила на Ели огромна италианска ваза за цветя. Не всички харесваха пилони, високи шестдесет сантиметра с аеродинамична форма от черно стъкло.
— Когато всичко свърши тази вечер, опитай си да запомниш, че никога не съм имал намерение да те нараня.
Джулиана се вцепени, забрави за пакетите. Тя рязко се завъртя на седалката широко ококорена.
— Годеникът ми произнесе същите думи преди три години, точно когато обяви годежа си с друга. Какво се опитваш да ми кажеш, Травис?
— Забрави. Някои неща не могат да се променят, след като веднъж са задвижени.
Той бързо пое лицето й в силните си ръце и властнически, пламенно я целуна. След това я пусна.
— Да вървим.
Отвори вратата на колата и излезе.
— Травис, почакай. Какво става?
Джулиана се измъкна от колата, стиснала подаръците. Стъклените мъниста, които украсяваха деколтето на черната й кадифена блуза, проблясваха на светлините на паркинга.
— Дължиш ми обяснение. Не можеш да правиш такива странни изявления и да очакваш да не им обърна внимание.
— Ще изпуснеш това, ако не внимаваш.
Той се протегна и пое най-големия пакет, този с вазата от ръцете й. След това се обърна и решително тръгна към главния вход на курорта.
Джулиана забърза след него, затруднена от останалите подаръци, тясната пола и петсантиметровите токчета на вечерните й сандали в черен и пурпурен цвят.
— Не можеш по този начин да се измъкнеш, Травис. Искам да знам какво искаше да кажеш. Ако се срещаш с друга жена, най-добре направо още сега да ми кажеш. Не искам за втори път да ме преметнат. Чуваш ли ме?
— Няма друга.
Той премина под ослепителните фенери, които осветяваха входа.
Млад мъж в униформа в бежов и златист цвят отвори масивната стъклена врата.
— Сигурно идвате за частното парти на собствениците — каза портиерът, любезно усмихвайки се. — Направо през главното фоайе и навън към терасата с басейна. Не може да не я видите. — Кимна към Джулиана. — Добър вечер, госпожице Грант.
— Здравей, Рик. Как е?
— Просто добре. Забавлявайте се тази вечер. Кухнята работи извънредно през последните три дни, за да приготви всичко. Истински гуляй.
— Вярвам ти. До скоро.
Джулиана разсеяно се усмихна и избърза напред, за да настигне Травис, който продължаваше да върви с устремения вид на човек, тръгнал на война.
— Честно, Травис, с всяка минута ставаш все по-странен и по-странен.
Той стигна до вратите в далечния край на елегантното фоайе и се спря, с престорена галантност ги държа отворени за нея.
Джулиана го изгледа намръщено, след това надникна през стъклото към тълпата хора, събрани около тюркоазения плувен басейн. Зърна майка си и баща си, чичо си Тони и след това братовчедка си Ели.
Докато се взираше в братовчедка си, висок, рус, добре изглеждащ мъж се приближи зад Ели и я прегърна през раменете. Бяха добра двойка, никакво съмнение. Ели — дребна, руса и деликатна на вид, прекрасно контрастираше на високия си, очарователен съпруг. Когато Ели погледна нагоре към Дейвид и му се усмихна, лесно можеше да се види любовта в очите й.