Джулиана рязко отклони поглед от Ели и Дейвид точно на време, за да улови Травис, втренчен в двойката. В изражението му имаше нещо, от което тревожна тръпка мина по вените й.
— Травис?
— Не е ли по-добре да излезем и се присъединим към останалите? Май и без това се забавихме.
Объркана, Джулиана премина през вратата, усещайки Травис точно зад себе си. Много лица в тълпата се обърнаха, за да се усмихнат любезно. Джулиана няколко пъти се спира, за да поздравява, преди да стигне малката група, съставена от Ели, Дейвид и трима техни познати.
Ели се обърна, ръката на Дейвид все още любовно лежеше на раменете й. Тя се усмихна с истинско удоволствие, когато видя братовчедка си. Късата й сребриста коса блестеше на светлината.
— Джулиана, ето те най-после. Чичо Рой и леля Бет пристигнаха с татко преди два часа. Чакаме те.
— Как мина огледа на минералните бани? — попита Джулиана.
— Чудесно. Събрах страхотни идеи. А сега, кой е този мистериозен мъж, за когото ми каза, че ще доведеш тази вечер?
Погледът на Ели се прехвърли към мъжа, застанал зад Джулиана. Сините й очи като в шок широко се отвориха и поздравителните думи замряха на устните й.
Изглежда, сякаш вижда дух, помисли си Джулиана. Удивена, тя наблюдава как братовчедка й потиска паниката, която така явно я обзе при вида на Травис Сойер.
Травис не помръдна, но Джулиана усети напрежението в атмосферата между него и братовчедка си. Беше напрежение, което сигнализира за мощни емоции и опасни тайни.
В този момент се приближиха родителите на Джулиана заедно с чичо й Тони и Джулиана видя как шокът на Ели като в огледало се отрази в лицата на другите трима Грант.
Изведнъж Джулиана разбра всичко. Травис беше мъжът от миналото на Ели, този, за когото е била сгодена преди пет години, този, за когото никога не се говореше.
Трета глава
— Най-изненадващото е как всички запазиха самообладание — промърмори Джулиана в ухото на Ели двайсетина минути по-късно, когато най-сетне успя да я измъкне и да се отделят в един отдалечен ъгъл на терасата. — Помислех, че ще припаднеш в първия миг и две секунди след това го поздрави като най-обикновен гост. Чичо Тони също беше много хладнокръвен. Просто стар съдружник в бизнеса. А мама и татко се държаха, като че ли едва си спомнят за него.
— Е? И какво очакваше от нас? — попита Ели. — Да крещим истерично и да се хвърлим от балкона? В края на краищата минали са пет години.
— Да, но и двете знаем, че появата му тук в този момент не е просто едно от онези странни малки съвпадения, които понякога се случват в живота. Нищо, което този човек прави, не е съвпадение. Вярвай ми.
— Толкова добре ли го познаваш? — Ели сграбчи парапета и се обърна към морето. Вечерният бриз диплеше ефирната й бяла пола.
— Да кажем, че с всяка минута го опознавам по-добре. Това е той, нали така? Този, за когото си щяла да се омъжиш преди пет години. Този, който спаси „Флейм Вали Ин“ от банкрут.
Ели наведе глава.
— Да. Искаше мен, искаше и курорта, а татко и чичо Рой отчаяно се нуждаеха от помощ.
— Никой никога не ми е разказал цялата история. Знам само, че си била потресена до мозъка на костите си от целия инцидент. Мислех, че те е съблазнил и изоставил, или нещо подобно, но май не е било точно така?
— Не. — Ели звучеше много нещастно. — Аз развалих годежа.
— Но не преди да си изиграла ролята на Козата на Юда? Подвела си го, накарала си го да си мисли, че ще се омъжиш за него и че съответно ще получи дял от курорта? Но първо на всички е трябвало да направи дребната услуга да спаси „Флейм Вали“ от кредиторите.
Ели се обърна към Джулиана, изражението й беше тревожно.
— Не беше така. Отначало честно мислех, че съм влюбена в него. И всички ме насърчаваха да мисля така, също и Травис. С течение на времето започнах да разбирам, че не съм влюбена в него, било е просто увлечение, хлътване. Знаеш какво е това хлътване. На мъжете често им се случва с теб.
— Разбира се. И всичко продължава само един ден, ако продължава и толкова. За четиридесет и осем часа винаги отрезняват и се разбягват, възможно най-бързо. Но това е било повече от хлътване, Ели. Ти си била сгодена за човека.
— Беше грешка — извика Ели.
— И как дойде голямото прозрение?
— Не знаеш какво беше… Той… той ме плашеше в някои отношения, Джулиана. Винаги беше една крачка пред останалите. Винаги кроеше планове. Никога не изпускаше от поглед главната цел. Винаги готов да направи каквото трябва, за да постигне целта си. Реших, че просто ме използва, за да получи дял във „Флейм Вали“. Не мислех, че наистина е влюбен в мен. Такъв мъж всъщност никога не се влюбва в жена.