— Значи те е използвал? Но ти не му каза, че годежът се разваля, преди да свърши работата си по спасяването на „Флейм Вали“?
— Не съм го използвала — протестира Ели. — Или ако съм го използвала, би могло да се каже, че бяхме квит, защото той безспорно също ме използваше. Всъщност причината, поради която не му казах, че годежът се разваля, е, защото татко не ми позволи.
— О, хайде, Ели.
Но Джулиана й вярваше. Антъни Грант имаше своите недостатъци, но беше добър баща и напълно предан на Ели, грижеше се за нея през цялото време след смъртта на любимата си жена преди много години. Ели му отговори със същата преданост. Нужно бе голямо усилие, за да я убеди човек да се противопостави на желанията на баща си. Очевидно това, което е изпитвала към Травис, не е било достатъчно, за да надделее над лоялността към баща й.
Ели тежко преглътна и изкосо изгледа ядосаното изражение на Джулиана.
— Беше грешка, знам, но се страхувах. Не можах да събера сили да кажа истината на Травис и да стана причината за банкрута на курорта. И не си въобразявай, че Травис нямаше да си тръгне, ако беше разбрал, че сватбата няма да се състои. Татко ми обясни, че Травис е приел тази работа преди всичко, защото е искал дял от „Флейм Вали Ин“. Те са се били споразумели. Нещо като джентълменско споразумение. Травис щял да си прибере възнаграждението — участие във „Флейм Вали“ — в деня, в който се ожени за мен.
— И ти продължи да носиш пръстена на Травис, докато той извади „Флейм Вали“ от червеното.
— Трябваше да изчакам, докато татко и чичо Рой бъдат сигурни, че всичко е стабилно от финансова гледна точка. Чувствах се отговорна към семейството. Трябва да разбереш това. Всички те работиха толкова усилено, за да създадат това място. То беше част от тях. Все още е. Не можех да ги изоставя в кризата.
— Все трябва да си изпитвала нещо към Травис. Никога не си искала да говориш за времето, когато си била сгодена за него. Дори не си споменавала името му, откакто се установих тук преди четири години.
— Никой в семейството не говори за него. Никой не иска да си спомня цялата бъркотия, най-малкото аз. Беше объркващо, травматизиращо и мъчително. И страшно, за да бъдем напълно честни. Особено накрая, когато Травис откри, че развалям годежа.
— Как реагира той?
— Като отломък от камък. Никога не съм виждала някой да изглежда толкова студен. Беше ужасно, Джулиана. Очаквах да започне да крещи, да се разгневи или да сплаши със съд. Но той не промълви и дума. Никакви емоции. Застана там в средата на фоайето и ме фиксира с поглед в течение на най-дългата минута през живота ми. Накрая каза, че някой ден ще се върне да си прибере възнаграждението. Само че, каза той, следващия път няма просто да вземе дял от курорта, а цялото проклето място. Това бяха точните му думи. След това се завъртя и излезе през вратата. Повече не го видях.
— До тази вечер. О, Ели, каква каша.
— Знам. — Ели затвори очи. Сълзи се процедиха през миглите й.
— Преди всичко защо си мислила, че си влюбена в него? Защо се остави толкова да хлътнеш, както обичаш сама да се изразяваш? Той не е обичайният ти тип.
— Знам. Но моля ти се, опитай се да си спомниш, че тогава бях много по-млада. Само на двадесет и четири години. Травис беше по-възрастен, преуспяващ, силен. Развълнувах се, като разбрах, че съм го привлякла. И всички повтаряха каква чудесна двойка ще бъдем. Татко, чичо Рой и леля Бет — всички го искаха в семейството, защото знаеха, че спокойно могат да му поверят „Флейм Вали“. Той знаел как да го управлява. Отначало беше лесно да си въобразявам, че съм влюбена в него, и когато установих, че не съм, беше много късно. Всичко беше толкова сложно.
— Сигурно.
Джулиана се приближи и застана до братовчедка си.
— Много лошо, че тогава не съм била тук. Веднага щях да кажа, че ти и Травис не сте един за друг. — Поколеба се и добави: — Дейвид знае ли кой е той?
— Не.
Ели бързо поклати глава, погледът й беше помътнял от тревога.
— Никога не съм му казвала за Травис. Предпочитам да не знае. Вероятно няма да разбере. Джулиана, какво да правим?
— Ние?
— Не ме измъчвай. Трябва да ми помогнеш.
Джулиана вдигна рамене.
— Не мисля, че можем нещо да направим. Поне докато не разбера защо Травис си е дал толкова труд да инсценира това голямо завръщане.
— Има само една причина да се появи така като гръм от ясно небе — процеди през зъби Ели. — Ще си отмъщава. Ще намери начин да ни изтръгне „Флейм Вали“. Или да го разори.
— Ели, вразуми си. Как ще го направи?