Очите на Травис блеснаха.
— „Флейм Вали Йн“ принадлежи на другите членове на семейството, не на теб. Не се намесвай.
— Как ли пък не. Това е семеен въпрос и аз съм от семейството. Ще намерим начин да се преборим с теб, нали, Ели?
Ели тъжно поклати глава, сълзите й все още продължаваха обилно да се леят.
— Безнадеждно е — промълви тя.
— Не говори така.
Вбесена, Джулиана хвана братовчедка си за раменете и леко я разтърси:
— Става дума за твоето наследство. То принадлежи на теб и на Дейвид. Разбира се, че няма да се откажеш и да се предадеш просто ей така. Трябва да се бориш.
Травис пристъпи към края на терасата и с лакът се облегна на парапета от тиково дърво.
— Губиш си времето, Джулиана. Ели не е като теб. Тя не знае как да се бори за това, което иска. Свикнала е някой друг да й го поднася на сребърен поднос.
Ели рязко вдигна глава.
— Ти… ти, проклетнико. Благодаря на Бога, че не се омъжих за теб преди пет години. Щях да съм омъжена за, за истинско чудовище.
Ели шумно се задави в сълзи и се отскубна от прегръдката на Джулиана. Без да поглежда назад, тя изтича към относителната сигурност на тълпата около басейна.
Джулиана скръцна възмутено със зъби, докато наблюдаваше как братовчедка й тича като грациозна газела, подгонена от ловец. Тя се завъртя, за да се изправи срещу Травис.
— Доволен ли си? Гордееш ли се със себе си? Радваш ли се, когато нараняваш същества по-деликатни и по-слаби от теб?
— Братовчедка ти не е нито толкова деликатна, нито толкова слаба. Може да не знае как се води честна битка, но това не означава, че не е достатъчно добра, когато се бори да получи това, което иска. Тя използва деликатността си, търгува с нея.
— Тя е мило, любещо същество по природа. А ти си много нахален да говориш за честна битка. Така ли наричаш това долно отмъщение, което преследваш? Честна битка? Досега съм забелязала само много низка, подла, коварна, манипулативна, вероломна тактика.
— Вярвай ми, всичко, което знам за този начин на борба, съм научил от семейството ти.
— Не смей да го използваш като извинение. Допускам, че по рождение познаваш този начин на борба.
— Не е извинение. След това, което ми сториха преди пет години, имам всякакво право да водя толкова мръсна битка, колкото е необходимо, за да бъдем квит.
— Звучиш сякаш участваш в някаква вендета.
— Предполагам, че може и така да се нарече — съгласи се Травис. — Казах на Ели, когато развали годежа, че ще се върна и че когато се върна, ще отнема проклетото място от ръцете на Грант. Винаги докрай изпълнявам обещанията си, Джулиана.
— Наистина ли? — Тя вдигна брадичка. — Затова ли толкова внимаваше да не обещаеш нищо за женитба? Искаше да си сигурен, че спазваш високата си норма за етика в бизнеса дори и в леглото? Колко благородно от твоя страна!
— Знам, че няма да ми повярваш, но съжалявам, че попадна в този кръстосан огън. Ти се различаваш от останалите. Не трябваше да те намесвам. Сега разбирам това.
— Нямаше как да не ме намесиш. Аз съм от семейството, не забравяй. Аз съм Грант.
— Не забравям. И това автоматично те поставя от другата страна. Знаех какво ще стане от самото начало. Но, както казах, все пак съжалявам.
— Престани да съжаляваш. Нито за миг не ти вярвам.
Той разклати съдържанието в чашата.
— Да, предполагам, че не ми вярваш.
Погледът му беше вперен в мрака на морето.
— Ако наистина съжаляваш — внезапно се обади Джулиана, съзнавайки, че се лови за сламка, — ще се откажеш от всичко, ще си тръгнеш оттук още тази вечер и никога вече няма да смутиш братовчедка ми, съпруга й и останалата част от семейството.
Зъбите му се оголиха в кратка, злокобна усмивка, която изчезна толкова бързо, колкото се появи.
— Никакъв шанс това да стане, Джулиана. Стигнал съм вече твърде далеч, чаках твърде дълго и планирах много грижливо. Никой, който ме прави на глупак, както направи семейството ти преди пет години, няма да се измъкне.
— Звучи, сякаш сам си се направил на глупак.
— Вярно е, че направих няколко грешки. Позволих личната страна на живота ми да се смеси с бизнеса. Такива грешки вече не правя.
— Да, направи няколко грешки…
За миг Джулиана усети как я обзема чувство на загуба.
— По дяволите, Травис, как може да си толкова сляп? Можехме да постигнем нещо чудесно заедно — ти и аз. Толкова бях сигурна в нас. Толкова сигурна, че сме родени един за друг. Но ти ще проиграеш всички възможности заради отмъщението си. Ти си глупак!
Лицето му доби гневно изражение.
— Трябва да знаеш нещо, Джулиана. Не очаквам от теб да приемеш ситуацията и не очаквам да ми простиш. От самото начало знаех, че ще минеш на страната на семейството си в случая. Но мисля, познавайки способността ти да действаш открито, поне ще разбереш моята позиция.