— Говориш за желанието си за мъст — вече губеше търпение. — Бих могла да разбера това. Но не го одобрявам. Как бих могла? Та нали ще нараниш моето семейство.
— Да, знам — въздъхна той, наблюдавайки я примирено и със съжаление. — Така се подредиха картите.
— Просто за сведение — каза Джулиана, — не представата ти за мъст ме убеди, че си глупак, умопомрачен, упорит идиот.
Тя се завъртя на токчетата си и се отправи към тълпата около басейна.
— Джулиана, почакай.
Думите прозвучаха грубо в мрака, като насила изтръгнати от него.
Тя не се обърна. С високо вдигната глава, на петсантиметровите си токчета затрака по каменната тераса и бързо се отдалечи от мъжа, когото обичаше.
— Джулиана! — Травис тръгна след нея. — Виж, знам, че си ядосана, знам, че навярно няма да ми простиш. Но имам своите съображения и направих това, което трябваше. Може би ако изпаднех в същата ситуация днес, щях да постъпя по различен начин.
— Не ми дрънкай врели-некипели.
Джулиана не се спря. Приближи към шведската маса.
— Добре, отново щях да постъпя по същия начин, ако пак ми се случеше подобно нещо. Това не означава, че не съжалявам, задето по този начин увлякох и теб.
— Престани да хленчиш. Не искам извиненията ти. Нещата и без това са достатъчно лоши.
— По дяволите, не хленча. Не се извинявам. Просто се опитвам да обясня…
Той прекъсна, изруга едва чуто, докато бързо се придвижваше, за да я настигне.
— Джулиана, какво искаше да кажеш преди малко, когато заяви, че не плановете ми за мъст са те убедили, че съм глупак?
Джулиана се задържа до шведската маса достатъчно дълго, за да вземе стъклена купа с коктейл от авокадо, домати, лук и подправки, известно с екзотичното име гуакамоли. Завъртя се с купата в две ръце.
— Мъст, да, разбирам. Бидейки великодушна, либерална личност, бих могла да разбера дори това, че ме използваш, за да изпълниш плана си. Не одобрявам, отбележи, но те разбирам. При подобна ситуация, навярно и аз бих се изкушила да постъпя също горе-долу така.
— Знаех, че ще ме разбереш. — Травис изглеждаше направо доволен. — Разбирам, че не можеш да вземеш моята страна, но поне разбираш защо постъпвам така.
— Това, което не мога и няма да простя — Джулиана продължи гневно, — е фактът, че цялата тази каша е станала, защото си мислил, че си влюбен в братовчедка ми.
— Джулиана, чуй ме. Това беше много отдавна. Тогава бях по-млад.
— О, млъкни. Повече не искам да те слушам. Защо да слушам някакъв глупак? Как си могъл да бъдеш толкова сляп, Травис? Тя е твърде млада за теб. Твърде деликатна. Щеше да се отнасяш безобразно грубо с нея и щеше да се ядосваш, че тя не те понася. Шест месеца след женитбата горчиво щеше да съжаляваш. Не разбираш ли това?
— Ей, Джулиана, защо не оставиш тази купа?
Травис неспокойно поглеждаше към гуакамолито.
— Тя не е твоят тип. Аз съм твоят тип.
— Джулиана — каза Травис много твърдо. — Купата. Остави я.
— Ще я оставя, когато искам. Попита ме защо мисля, че си глупак. Казах ти. Глупак си, защото си се влюбил в погрешната жена. Все още не разбираш, че аз съм жената за теб. Мога да простя едва ли не всичко, но не тази явна, неподправена мъжка тъпота.
— Джулиана — той се пресегна, сякаш да я улови.
— Не ме докосвай.
— По дяволите, Джулиана. Джулиана!
Травис я пусна и отскочи назад, но беше много късно. Авокадовозеленото съдържание на купата вече летеше по въздуха към него. Той протегна ръка и инстинктивно отстъпи, но гуакамолито се оказа по-бързо от него. Разплиска се по бялата му риза и сако, голяма част се разля по раираната му вратовръзка.
Джулиана огледа постижението си с известно задоволство и остави купата на масата.
— Сега поне имаш точно цвят на жаба.
Отдалечи се от масата, премина през слисаните наблюдатели като царица през тълпа от вцепенени царедворци. Никога не е била толкова ядосана, толкова обидена през целия си живот. Не дори и когато годеникът й каза, че се жени за друга.
Този път беше толкова сигурна в себе си, толкова сигурна в Травис. Как можеше да бъде толкова сигурна и същевременно толкова да грешеше? Не беше честно.
Майка й, дребничка, с посребрени коси и все още хубава на петдесет и девет години, изведнъж, разтревожена, застана пред нея.
— Джулиана, скъпа, какво става? Добре ли си?
— Добре съм, мамо.
— Баща ти и Тони се тревожат. Този мъж…
Гласът на Бет Грант се провлече, когато безпомощно погледът й се отмести от дъщеря й към мястото, където стоеше Травис, целият залят в гуакамоли.