— Не го приемам като услуга — каза Дейвид, тръгвайки към белия мерцедес. — Приемам го като последна, отчаяна битка на удавник. Искам да използвам времето оттук до Джуъл Харбър, за да ви накарам да изслушате моята позиция.
— По-добре да си спестите въздуха, Къркуд. Казах ви вече, че не управлявам благотворителна организация.
Но неохотно Травис тръгна към мерцедеса. Нямаше да спори за безплатния превоз по това време на нощта.
— А вече ми казахте, че бихте предпочели да не сте намесвали Джулиана.
Дейвид отвори вратата на колата.
— Точно така. Що се отнася до мен, сега тя е вън от всичко това. Най-малкото финансово.
Дейвид хладно се усмихна.
— Имам новина за вас, вълчо. Джулиана е хлътнала до големите си красиви очи.
Травис остро го изгледа над покрива на колата.
— Как?
— Миналата година тя даде назаем значителна сума пари на „Флейм Вали Ин“.
— Какво е направила?
Травис се почувства като прободен в стомаха.
— Чухте ме. Беше много голям заем. Мислех да й го изплатя в края на тази година. Разбира се, това няма да бъде възможно, ако го сложите под възбрана. Ако курортът банкрутира, всички големи планове на Джулиана за „Каризма Еспресо“ вероятно ще се провалят заедно с него.
Четвърта глава
Джулиана беше в леглото, но сънят бе на светлинни години от нея, когато неочаквано звънецът на входната й врата започна да звъни дълго и продължително. Началните акорди на увертюрата „Вилхелм Тел“ огласяха жилището й отново и отново, докато най-накрая главата й започна да звънти от напрежение. Питаше се кой от нейните познати стои на прага й тази вечер и така нахалства.
Нямаше нужда да е гений, за да се сети кой е досадникът, който навярно нямаше да се предаде и да си тръгне. Травис Сойер не беше от тези, които лесно се предаваха, и красноречиво доказателство за това бе фактът, че беше чакал пет години, за да си отмъсти.
Джулиана стана от леглото и посегна към сатенения си халат в прасковен цвят. Тя остана глуха за дуелиращите се звуци достатъчно дълго, за да има време да седне пред огледалото на тоалетката си и да сложи на устните си червилото, което смяташе, че подхожда най-добре на халата. Канеше се да си сложи руж, но неспособна да издържи повече на мъчението, тя нахлузи чифт сребърни домашни чехли с високи токчета, мина през всекидневната и отвори вратата.
— Каквото и да продавате, не купувам — каза тя. — Но можете да опитате.
Травис, който стоеше облегнат на звънеца, бавно се изправи, очите му бяха като ледени пръчици.
— Защо не си ми казала, че си вложила част от личните си спестявания във „Флейм Вали Ин“?
— Защо трябваше да ти казвам? Беше семейна работа, а аз те наех само като консултант на „Каризма“. Освен това допреди няколко часа нямах никаква представа за дълбоката ти, лична загриженост за курорта.
Погледът му се плъзна по нея и студеното му изражение стана още по-сурово.
— Не можеш да стоиш тук, облечена по този начин. Всяка минута някой може да мине. Да влезем.
— Не мисля, че искам да те пусна в апартамента си. Може би тайно държиш ипотеката на целия блок или нещо подобно. Може би се готвиш да наложиш запор на цялата жилищна асоциация и да изхвърлиш всички нас, бедните собственици, на улицата.
— Престани да говориш глупости. Тази вечер нямам повече настроение за изопаченото ти чувство за хумор. Това, че ме заряза във „Флейм Вали“, беше последната капка.
Той се промуши покрай нея и се запъти към всекидневната.
— Как се върна в Джуъл Харбър?
Джулиана бавно затвори вратата и тръгна след Травис. Забеляза, че е свалил вратовръзката си и че на бялата му риза има няколко зелени петна. Обзе я смътно чувство за вина. Бързо го потисна.
В момента, когато се изравни с Травис, той вече се беше разположил в оранжево-розовото кожено канапе. Небрежно се отпусна на него и опъна един крак на малката черна масичка с хромово покритие.
— Какво толкова си се загрижила как съм се върнал?
— Не е въпрос на грижа — обясни Джулиана, седна на тюркоазения стол и кръстоса крака.
Сребърните чехли блеснаха на светлината от намиращата се наблизо лампа в италиански стил.
— Попитах те от чисто любопитство.
— Летях.
— На метлата си?
— Не, не забравяй, че ти използва метлата.
— Ах — въздъхна Джулиана. — Докачен си значи, така ли? Обзалагам се, че Дейвид те е закарал вкъщи. Той би го направил. Дейвид винаги е бил превъзходен домакин. Кога му каза кой си — преди или след като предложи услугите си?
— Преди.
— Колко честно от твоя страна. Чувството ти за бизнес етика безспорно е вдъхновение за останалите от нас.