— Джулиана — извика Мат по-високо. — Ела да ни спасиш. Заплашват ни.
Травис умоляващо вдигна поглед към тавана и стисна зъби. След минутка Джулиана излезе от задната стая, бършейки ръцете си в кърпа. Носеше черен джемпър по края с ресни и черни кожени ботуши с високи токчета. Косата й беше прибрана назад със сребърни гребенчета.
— Какво става тук? — попита тя, събирайки веждите си. — О, това си, ти Травис. Крайно време беше да се появиш.
Той пъхна ръце в задните си джобове.
— Нямах представа, че така нетърпеливо чакаш появяването ми.
— Разбира се, че бях нетърпелива да те видя тук — информира го тя язвително. — Имаме цял тон неща да свършим преди тази вечер и нямам време да свърша всичко. Трябва да помогнеш.
Тя се вмъкна в малкия си разхвърлян офис и се появи с лист хартия.
— Ето. Това е, което трябва да купиш от бакалина. А отзад са нещата, които искам от магазина за сирене, който е малко по-надолу. Би могъл да вземеш и това. И между другото защо не купиш и шампанско?
Травис се загледа безизразно в листа в ръката си, у него растеше убеждението, че още веднъж е изпуснал контрола.
— И защо трябва да купувам всичко това, Джулиана?
— За партито довечера, разбира се. А сега, бягай. Заета съм. Имам толкова работа тук. Понеделник сутрин е, нали знаеш. Мелвин закъснява с пратката колумбийско кафе и току-що ми съобщиха, че едно от предприятията, което пече кафе, се е разорило. До гуша съм затънала.
Травис не се и помръдна.
— И защо това парти? — попита той с пресилено търпение.
— Не се тревожи, не е голяма работа. Просто поканих Дейвид и Ели довечера, за да им съобщя, че ще работиш, за да спасиш „Флейм Вали Ин“.
Тя го погледна право в очите и мълчаливо го предизвика да отговори.
Травис й върна предизвикателния поглед, пръстите му се стегнаха около хартията в ръката му. Рискува и спечели.
— Да разбирам ли, че имаме сделка?
— Имаме сделка.
— Нали разбираш, че не мога да ти дам гаранции? Не мога да обещая, че ще спася курорта. Нещата отидоха твърде далеч за мен, за да давам каквито и да било обещания.
Тя бегло се усмихна.
— Ако някой може изобщо да го спаси, това си ти.
Травис огледа вътрешността на „Каризма“, постепенно го обзе приятно чувство на облекчение.
— Винаги съм искал да притежавам част от еспресо бар.
— Откога?
— От събота през нощта. До скоро, партньорке.
Пета глава
— Искам да внимаваш за още едно нещо тази вечер — каза Джулиана.
Тя хвърли шепа люти чушлета в дълбокия тиган и разбърка юфката, която приготвяше по азиатска рецепта.
— Не искам никой нищо да знае за, хм, малкото ни споразумение.
Ножът, с който Травис режеше гъби, се спря по средата на замаха. Косо изгледа Джулиана.
— Защо не?
— Защо не? — като ехо повтори тя раздразнено. — Не е ли очевидно? Защото Дейвид и Ели ще се почувстват ужасно, ако си помислят, че ти плащам хонорара, като те правя партньор в „Каризма“. Не искам още повече да увеличавам тежестта на вината, която изпитват.
— Защо трябва да ги смущава това, че ти плащаш хонорара? Не са имали никакви угризения, когато са ти взели парите под формата на заем.
— Това беше, преди нещата да се влошат — каза Джулиана и се съсредоточи в юфката. — Навремето наистина изглеждаше, че Дейвид ще може да спаси положението. Травис, наистина ли нещата са стигнали толкова далеч?
— Вероятно. Казах ти, така съм нагласил всичко, че Къркуд да няма никакво поле за маневри. Не мога да бъда напълно сигурен, преди подробно да се запозная с книгите, но ако бях на твое място, нямаше да мълча.
Джулиана остана невъзмутима.
— Ще стане. Знам, че ще стане. Подай ми, ако обичаш, онези формички.
— Що за вечеря ще бъде това? Според моята книга тук всичко трябва да бъде определено като ордьовър.
— Престани да мърмориш. Всеки знае, че ордьоврите винаги са най-добрата част от менюто. За какво ни е основно ядене? Като свършиш с гъбите, можеш да ми помогнеш да напълня формичките със сместа от сирене.
— Май ми даваш заповеди?
— Просто защото си толкова симпатичен с тази престилка. В шкафа отдясно има стъклен поднос. Използвай го за нарязаните зеленчуци. Побързай, Дейвид и Ели ще дойдат всяка минута.
— Как се озовах в това положение с теб? — Травис попита толкова тихо, че Джулиана едва го чу. — Всеки път, когато мисля, че съм сложил нещата под мой контрол, установявам, че едва успявам да следвам новото отклонение, по което си тръгнала.
Той свърши да реже гъбите с бързи, отсечени удари на ножа.
— А колкото за партньорството ни, Травис…
— Какво за него? — Той внимателно изправи глава.