— Кой знае? Може и да го направиш, след като толкова държиш на етиката?
Той бавно учудено поклати глава.
— Май никога не се предаваш?
— Не. Но точно сега не искам да говоря за женитба.
— Добре. Аз също.
Травис страстно я целуна, след това здраво я улови за ръка и тръгна към спалнята. Пътьом изгаси лампите и когато стигнаха края на коридора, те вече бяха дълбоко навлезли в царството на мечтите, на нощта и на сенките.
— Травис?
Тя му се усмихна, когато той я спря до леглото. Тя прокара връхчетата на пръстите си по рамото му, наслади се на силата, която откри там.
— Направо полудявах, докато се чудех кога отново ще ми се случи с теб.
Травис ухапа ухото й и започна да разкопчава горнището на официалния й костюм.
— Първо на първо никога не трябваше да поставям този едномесечен срок — призна си Джулиана, отдавайки се на жизнеността и топлината му. — Трябваше да знам, че няма да издържа толкова дълго.
— След първата ни нощ се съгласихме, че това, което е между нас, е много специално.
Травис свърши да разкопчава горнището от жълта коприна и го смъкна по раменете й.
Джулиана усети мекотата на фината материя по кожата си и потрепери от очакване. Травис се загледа надолу към голите й гърди и кристалните му очи заблестяха в мрака. Дланта му нежно се затвори над набъбналото зърно и Джулиана дълбоко си пое въздух.
— Чувстваш се добре — устата на Травис намери извивката на шията й. — Така трябва.
— И ти също.
Тя дръпна вратовръзката му и я захвърли настрани. След това с треперещи пръсти разкопча ризата. В момента, в който го освободи от нея, тя вкопчи ръце около кръста му и облегна главата си на голото му рамо. Къдравото килимче от косми на гърдите му възбуждаше зърната й. Тя се притисна в него, наслаждавайки се на вълнуващото усещане.
Травис тихо се изсмя, звукът беше хрипкав и много секси в мрака. Той плъзна длани под ластика на копринените й бикини и ги дръпна надолу по бедрата й. След миг тя беше гола в прегръдките му.
— Така трябва да бъде между нас — измърмори Травис, вдигна я и я пренесе до леглото. Нагласи я на възглавниците и се изправи, за да се освободи от останалото си облекло.
— Знам.
Джулиана лежеше, загледана в него, наслаждаваше се на мускулите и силата му. Силата на плещите и бедрата му влияеха на всичките й чувства, а откровената му възбуда някак дълбоко примитивно я вълнуваше. Но Травис не само физически и чувствено я пленяваше, даваше си сметка тя. Имала е и други мъже също толкова здрави и мъжествени, и с много по-добър външен вид.
— Изведнъж стана много сериозна — отбеляза Травис, докато се спускаше на леглото с малко пакетче в ръка. — За какво мислиш?
Тя погледна към него, когато той застана над нея.
— Чудех се какво те прави толкова секси.
Той се усмихна, зъбите му блеснаха в мрака, докато вадеше съдържанието на пакета.
— Опитваш се да разбереш защо повече не можеш да ми устоиш?
— Аха.
Тя прокара пръсти през косата му и преплете крак с неговите.
— Не се замисляй толкова — посъветва я Травис и се наведе, за да целуне долчинката между гърдите й. — Някои въпроси нямат ясни отговори. Просто го приеми и се примири.
— Както кажеш, партньоре.
Джулиана подканващо се изви, когато той я погали по хълбока. Щом пръстите му стиснаха извивката на бедрото й, тя въздъхна, като усети собствената си реакция, която идваше дълбоко вътре от тялото й. Има такива хубави, силни, знаещи ръце, помисли си тя. Най-слабото докосване на грубите му пръсти я възбуждаше, а когато той целуна гърдата й, тя само дето не извика. Усещаше как вече се затопля и овлажнява.
Джулиана леко се извъртя в ръцете му и се притисна по-плътно в Травис. Започна интимно да го изследва, да преоткрива тайните, които за първи път научи предишната нощ, която прекараха заедно.
Усещаше сексуалното напрежение в него, докато плъзгаше ръка по тялото му. Мускулите на гърба и раменете му бяха напрегнати от желанието, което потискаше. Очевидната нужда на Травис предизвика мощна реакция в Джулиана. Тя енергично се отърка в него. Когато пръстите му се плъзнаха между бедрата й във влажната й топлина, тя разтвори крака и тихо прошепна името му. Ноктите й го одраскаха по раменете.
— Жена, която оставя следи — промълви Травис и я обърна по гръб.
— Какво?
— Няма значение. Обвий крака около мен, скъпа. Стегни ги. Поеми ме в себе си и силно ме притисни.
Джулиана го пое. Жадуваше за него, тялото й туптеше от нужда.
— Сега — прошепна Джулиана, със затворени очи се притисна в него и стегна краката си около стройните му бедра. — Ела при мен сега. Обичам те, Травис.