— Не можех и да чакам повече, дори и да бях опитал.
Травис внимателно се освободи в нея, цялата я изпълни, нежно я разлюля, а тя почувства как нарастващото напрежение започва да достига непоносими висоти.
Тя вдигна ханш и Травис реагира, като навлезе още по-дълбоко в нея, след това се отдръпна убийствено бавно. Джулиана се притисна още по-плътно в него. Той отново навлезе в нея и пак се отдръпна.
— Травис — промълви тя, притискайки се в него. — Не искам нищо без теб.
Той отново се гмурна в нея, още по-дълбоко отпреди и Джулиана се задъха, когато прелестното напрежение вътре в нея излезе от контрол. Тя се отдаде на освобождаването, устните й мълвяха името на Травис, когато го усети да навлиза отново в нея. Мускулите на гърба му се стегнаха под дланите й и тя се оказа смазана под тежестта му в леглото.
Известно време нищо друго нямаше значение в целия свят.
Доста по-късно Травис се размърда над Джулиана и се загледа в нея, погледът му беше напрегнат в сумрака. Тя сънливо се усмихна, пръстите й гладко се запързаляха по следите от пот по раменете му.
— Не се безпокой — каза тя, деликатно прозявайки се. — Няма да повдигам въпроса.
— Кой въпрос?
— Женитба.
— Току-що го повдигна — изтъкна Травис и я целуна по върха на носа.
— Добре де, ще го сменя с по-неотложен.
— Например?
— Например кой ще стане пръв сутринта, за да направи чай.
— Този път ще го направя аз — каза Травис.
— Толкова отзивчив мъж.
Джулиана отново се прозя и се унесе в сън.
Три дни по-късно в десет и половина сутринта Травис седеше на бюрото си в новия офис на „Сойер Мениджмънт Систъмз“ в Джуъл Харбър и се опитваше да реши дали наистина се нуждае от пауза за кафе. „Каризма Еспресо“ беше само на няколко пресечки. Можеше да се разходи дотам, да каже „здрасти“ на Джулиана, да изпие едно кафе на крак и до двадесет минути да си бъде обратно в офиса.
Или можеше да спести петнадесет минути, като сам си налее от кафеника. Господ му беше свидетел, че се нуждае от всяка минута, която може да спести, за да работи върху проблема на „Флейм Вали“.
Травис огледа купчината хартии по бюрото си със замислен поглед. Той и „Фаст Форуърд Пропъртиз“ безспорно бяха свършили добра работа, за да подготвят превземането на курорта. Тъжната истина беше, че той не можеше да бъде напълно сигурен дали ще успее да го спаси. Много кредитори, включително собствената му група от инвеститори, ще трябва незнайно колко време да се отблъскват и е нужна голяма парична инжекция, за да се изправи курортът финансово на крака. Кошмарна задача.
Всеки път, като се сетеше за лекотата, с която Джулиана се беше доверила на способността му да спаси имението от батака, тихичко изругаваше. Напоследък установи, че много се старае да не мисли какво ще стане, ако се провали.
Интеркомът на бюрото му тихичко иззвъня.
— Господин Сойер, тук е някаква госпожа Къркуд, която иска да ви види.
Травис скръцна със зъби. Последното нещо, от което се нуждаеше, беше посещение на Ели, но почти нямаше какво да направи.
— Поканете я, госпожо Банерман.
След няколко секунди Ели застана на прага, късата й по момчешки подстригана коса още повече подчертаваше крехкостта на лицето й, и деликатната й фигура се очертаваше под тесните бели панталони и бялата копринена блуза. Големите сини очи, които преди години се, струваха толкова чисти и невинни на Травис, бяха изпълнени с нервен страх. Наистина ли някога е бил влюбен в тази жена, мина му мисълта. Беше сладка, бледа азалия в сравнение с жизнената, енергичната орхидея Джулиана.
— Здравей, Ели. Седни.
Травис неохотно се изправи и небрежно й махна към един стол.
— Благодаря.
Ели седна, без да снема поглед от него. Кръстоса крака в глезените си и сгъна ръце на скута. Изглеждаше много нервна, но решителна.
— Трябваше да дойда днес тук, Травис. Искам да говоря с теб.
— Добре. Говори.
Травис отново седна и се облегна назад. Искаше му да се беше решил да прескочи до „Каризма“ преди пет минути. Тогава щеше да пропусне малкия разговор на четири очи. Това му доказваше, че който се колебае, неизбежно губи.
Ели пое дълбоко въздух.
— Спиш с Джулиана. Имаш връзка с нея.
Травис погледна през прозореца. Оттук имаше хубава гледка надолу към пристанището. Дори виждаше ресторанта „Трежър Хаус“ на пристана за яхти.
— Това не те засяга и го знаеш, Ели.
— Ти я използваш. Тя ми е братовчедка, Травис. Не искам да я нараниш.
Травис я погледна.
— Много ли се тревожеше, че можеш да нараниш Джулиана, когато примами и й отне Къркуд?
— Не е честно — извика Ели. — Не съм го примамила. Дълго време се борихме с чувствата си един към друг, докато… докато…