— Не, не сме — отвърна й Травис. — Ние сме възрастни. И това означава, че няма защо да започнеш да говориш за женитба само защото сме прекарали заедно една нощ.
— Вече ме познаваш достатъчно добре, за да знаеш, че обичам незабавно да се залавям за проблема — припомни му тя самодоволно. — След като веднъж съм решила нещо, нищо не може да ме спре. Питай, когото искаш.
— Престани да търкаш този проклет килим и ми обърни внимание.
— Но макар и да няма причина да се чака, навярно не ти се иска и много да бързаме. — Джулиана се изсмя. — Искам да кажа, че винаги си твърдял, че не бива да бързам, а внимателно да планирам важните си ходове, нали така?
— Точно така.
— Ето защо ми се ще внимателно да планираме тази сватба. Мисля, че бих желала тя да бъде нещо голямо, блестящо, изпипано до край според традициите, включително годеж преди това. В края на краищата заслужава си да положиш труд за нещо толкова уникално в живота ти, нали разбираш? И го искам да бъде както трябва. Естествено, държа цялото семейство да присъства. Братовчедка ми Ели и съпругът й живеят само на няколко километра надолу по брега, родителите ми ще могат много лесно да дойдат от Сан Франциско. Чичо Тони живее в Сан Диего, така че и той не е проблем. Бих искала да поканя и някои добри клиенти на „Каризма“.
— Джулиана…
— Бихме могли да го направим в малкия параклис с изглед към пристанището.
— Не ти ли се струва… — Травис я прекъсна със строг глас, — че малко прибързваш?
Тя престана да търка и любопитно вдигна поглед към него.
— Прибързвам?
— Да, прибързваш.
Беше доволен, че най-после успя да привлече цялото й внимание.
— Спомням си всичко, което се случи миналата нощ, както и всяка подробност от всичко, за което сме говорили през последните три и половина седмици, и със сигурност знам, че нищо, повтарям, нищо никога не е споменавано за женитба.
— О, скъпи. Развалих ти великолепната сцена на предложението, така ли? Вероятно си мислил за романтична вечеря с вино и хайвер, след това разходка по брега на пристанището и официално предложение за женитба. — Джулиана разкаяно прехапа устна и се изправи на крака. — Съжалявам, Травис. Но няма защо да се тревожиш. Всичко това можеш да направиш довечера или утре вечер. Онзи ресторант, където вечеряхме снощи — „Трежър Хаус“ — е чудесно място за предложения за женитба. Можем пак да отидем там довечера.
— Откъде знаеш, че е толкова чудесно място за предложения? За Бога, какво говоря? Забрави. — Сивите очи на Травис ядовито и раздразнено проблеснаха. — По дяволите, Джулиана, нямам намерение да ти правя предложение за женитба.
Настъпи кратко вълнуващо мълчание, докато Джулиана осмисляше информацията. За момент беше убедена, че не е разбрала правилно.
— Моля?
— Чу ме — каза той, почесвайки се по тила с жест на раздразнение и обърканост.
— Но аз мислех… Просто допуснах…
На Джулиана не й стигаха думи, потресаващо, необичайно събитие. Тя леко, неопределено, безпомощно махна с ръка — тази с гъбата.
— Мислех, че миналата нощ…
Травис кисело изви уста.
— Мислиш, че само защото се срещахме през последните две седмици и спахме заедно, автоматично следва, че аз съм имал намерение да се оженя за теб? Хайде, Джулиана, не си толкова наивна. Всъщност можеш да бъдеш достатъчно мъдра, когато решиш. Ти си хитра, делова жена. Знаеш как да се грижиш за себе си. Освен това сама каза, на тридесет и две години си и вече си целувала някоя и друга жаба. Затова не ме гледай с поглед на ранена кошута.
Обвинението я ужили. Джулиана мигновено присви очи, а вените й бавно се изпълваха с гняв.
— Искам да знаеш, Травис Сойер, че през цялото време намеренията ми бяха почтени. В момента, в който те срещнах, знаех, че ще се омъжа за теб.
— Така ли? Ами в такъв случай може би трябваше да ме предупредиш. Тогава щяхме да избегнем цялата тази глупава, притеснителна сцена. Защото за момента нямам намерение да се женя за когото и да било.
— Разбирам. — Тя гордо се изправи. — Значи просто си ме използвал?
— Не, не съм те използвал и много добре го знаеш. Ние сме двама възрастни, които се привличат физически. Имаме общи професионални интереси, и двамата не сме женени, работим заедно, защото ти ме нае като консултант. Напълно естествено беше да започнем роман. И ето докъде докарахме нещата. Заплетохме сме в роман, нищо повече.
— Още не си готов да се ангажираш, така ли? — предизвика го тя.
— Винаги ли така удряш по главата партньорите си на другата сутрин?