— Вече говорихме, не е имало чак толкова такива сутрини и нощи и, разбира се, че обикновено не ги удрям по главата. Но пък и не са много тези, за които съм искала да се омъжвам.
— Колко от тях са си дали труд да ти предложат да се омъжиш за тях? — попита Травис саркастично.
— Много мъже са ми правили предложение за женитба. Всъщност винаги ми предлагат. Обикновено в „Трежър Хаус“. Затова знам, че там обстановката е идеална.
— След като си имала толкова много възможности, защо не си приела предложението на някой жалък нещастник?
Джулиана се вбеси.
— Защото никой от тях не беше идеалният мъж. Отблъснах всички. С изключение на един, но така или иначе от това нищо не излезе.
— Значи аз съм щастливецът, когото намираш за подходящ, а? Какво се случи с другата жертва?
Джулиана усети как напират горещи сълзи. Тя усилено започна да мига, за да ги потисне.
— Няма защо да си толкова груб. Не беше жертва, а чудесна, очарователна личност. Мил човек. Истински красавец. Красиви лешникови очи и тъмноруса коса. Красив, златен бог. И много по-висок от теб.
— Не ме е грижа как е изглеждал. Искам да знам как се е измъкнал.
— Защо? За да можеш и ти да се измъкнеш по същия начин? Е, добре, ще ти кажа как се измъкна от хватката ми. Подви опашка и избяга. Направо в прегръдките на друга. Друга, която ми е много близка. Дребна, руса и с добър нрав. Жена, която никога не е спорила с него. Жена, която никога не е поставяла под въпрос неговата преценка. Жена, която никога не го е поставяла в затруднено положение като мен. Ето това е. Доволен ли си?
— По дяволите, Джулиана. Не искам да събуждам стари спомени. — Травис отново се почеса по тила. — Просто исках да го направя на въпрос.
— Считай, че си го направил. Продължавай, последвай примера на годеника ми преди години. Бягай, ако си толкова страхлив. Мислех, че си мъж, който не може да бъде стреснат от жена като мен. Мислех те са по-смел.
— Никога няма да бягам — отвърна Травис хапливо. — Но и нямам намерение да те оставя да ме притискаш да се женя. Достатъчно ли ясно се изразявам?
Джулиана покри очите си с ръце и тъжно кимна.
— Достатъчно. Очевидно, станала е ужасна грешка. Предполагам, че неправилно съм изтълкувала всички сигнали. — Тя преглътна досадните сълзи. — Извинявай.
Суровото лице на Травис омекна. Приближи се към нея и вдигна ръка, за да я погали по бузата.
— Ей, няма нужда толкова да се вълнуваш. Познавам те достатъчно дълго и съм разбрал, че си импулсивна.
— Братовчедка ми Ели казва, че съм спонтанна.
Травис се усмихна и с грубия ръб на палеца си очерта линия по челюстта й.
— Така е.
— Толкова е объркващо.
— Забрави — великодушно заяви Травис. — Миналата нощ беше прекрасно. Разбирам, защото си си въобразила повече, отколкото…
— Повече, отколкото си имал намерение?
— Да кажем повече, отколкото всеки от нас е имал намерение.
— Говори за себе си. — Тя се обърна, отдръпна се от обсега на ръката му. — Става късно. По-добре се обличай. Сигурна съм, че имаш много работа днес.
— Нищо, което да не може да почака до понеделник. — Травис се втренчи в нея. — Какво ще кажеш да прекараме остатъка от неделния ден на плажа?
— Не, благодаря.
Тя се наведе и за последен път прокара гъбата по килима. След това взе празната червена чаша.
— Имам хиляди неща да върша днес — добави тя мрачно. — Знаеш го. Мисля, че първо ще измия косата си, след това ще отида в пералнята. Тези чаршафи определено имат нужда да бъдат изпрани.
Травис не помръдна.
— Ще се цупиш ли?
— Никога не се цупя — увери го тя тържествено.
— Тогава защо са тези извинения? Снощи и двамата крояхме планове да прекараме деня заедно.
— Всичко се промени. Сигурна съм, че го разбираш.
Тя влезе в облицованата с бели плочки баня и прибра препаратите за почистване на килими в шкафа.
— Искам да побързаш и да се облечеш, Травис. Смущавам се, като те гледам да ходиш напред-назад из спалнята ми, облечен само с един пешкир.
— Мога да сваля пешкира.
Тя го стрелна с поглед през отворената врата.
— Да не би да намекваш отново да си легнем?
— Защо не? И двамата се съгласихме, че нощта беше прекрасна.
— Не мога да повярвам. — Тя се подпря с една ръка в рамката на вратата. — Травис, сигурно не очакваш пак да скоча в леглото с теб, след като вече знам, че намеренията ти не са почтени?
— Ще престанеш ли да говориш като героиня от деветнадесети век, която мисли, че е компрометирана?
— Изглежда, не разбираш? — каза Джулиана, която губеше търпение. — Гоня те. Сега. Обличай се и напускай жилището ми. Всеки от време на време прави грешки, но на свине два пъти бисери не хвърлям. И нямам никакво намерение да си пилея ценното време с толкова объркан и заядлив мъж като теб.