Едната от екстрите, предлагани от Агенцията, бе машината за корекция на паметта. Може да си запишеш някое изживяване и да си го пускаш като диск с филм, да го вкусиш отново, пълноцветно, пълносочно и пълноблагоухано. Стига да не прекаляваш — но предпазителите в машината така или иначе няма да ти го позволят. А може да премахнеш отегчителните спомени от самотните вахти, когато партньорът ти е замръзнал насред своята безкрайна секунда в служебния хибернатор. При това заличаването на спомена е толкова фино, че няма да забравиш прочетена по време на същата досадна вахта книга — само трябва да пипнеш настройките. А то е лесно — машината сама те пита…
— Потвърждавате ли подлагане на корекция на паметта? — с безличен сив и плосък глас, който не предизвиква никакви чувства, нито добри, нито лоши. Не е неприятен този глас. Просто не гали ухото като тембъра на Ерика…
— Потвърждавам — пресипнало отговори Камен.
Усети докосвания по главата си — манипулаторите деликатно обръсваха слепоочията му там, където щяха да легнат вендузите на психосондите. Машината попита пак:
— Каква корекция на паметта желаете?
Глас, лишен от живот. Неподвластен и на смърт. Просто стои встрани от тези понятия — живот, смърт…
Гласът на Ерика е жив. И може да замлъкне в смъртта.
— Искам… да забравя — по-твърдо и високо рече той.
— Кое именно?
Камен за миг се замисли как точно да се изрази, така че да не стане грешка.
Машините грешат само когато дадеш погрешно формулирана задача.
1.4
— Добър ден, курсант Иванов.
— Добър ден, главен инструктор.
— Взехте ли решение относно мисията, която Агенцията ви предлага?
— Почти, инструктор. Преди това имам няколко въпроса.
— Слушам ви.
— След края на полета…
— Предвид квалификацията ви, двамата с Ерика вероятно ще се включите в корпуса на космонавтите на новия си свят. И изгледите, че ще живеете заедно дълго и щастливо, са повече от сериозни.
— Няма да сме истинско семейство.
— Разбирам резкия ви тон, но, млади ми господине, четирийсет на сто от двойките в новите светове страдат от стерилитет по неизвестни за науката причини. Затова е измислен терминът „фертилен шок от преместването под нова звезда“. И заради това са конструирани изкуствените натални репликатори, в които може да се възпроизведе процесът на зачеване и износване на дете, докато колонистите не се адаптират в течение на поколения към новия си свят и слънце. Няма да сте по-различни от милиони други зета туканци. Напразно се палите.
— А колко дълго ще функ… ще живее Ерика?
— Толкова, колкото ще живеете и вие. Не е предвидено по романтични, а заради практични съображения.
— Стихотворението.
— А, да. Сигурно вече го знаете наизуст, нали?
— Да. Само че така и не разбирам смисъл на думите ви, че щяло да ми спаси живота и да убие любовта.
— Евентуално, Иванов, евентуално. Предпазна мярка. Не всеки самолет се е разбивал, но всеки пилот е носел парашут. Стихотворението е вашият парашут. В случай, че Ерика развие по време на полета емоционална дефибрилация, а вие не успеете да я убедите да влезе в стаза… ако тя стане агресивна… представяте ли си гневен киборг да ви удари шамар? Главата ви ще стане на пихтия. Затова е стихотворението. Още с първите му думи киборгът ще бъде парализиран. Довършите ли последната фраза, ще последва дезактивация. Ще е необратима за личността, която познавате като Ерика. Ще се съхранят единствено най-базовите функции на процесора. При това положение рискът за конкистадора по време на полета ще нарасне, но все още имате голям шанс да приключите мисията успешно…
— Тоест, тя ще умре. От чутите думите на стихотворението.
— Да. Произнесени единствено от вас и само при форсмажорни обстоятелства. Застраховали сме се против случайно изключване, не се тревожете.
— Аз ще я убия с тези слова за обич… Гадно е това. Кой ли умник го е измъдрил… точно по този начин…
Пауза.
— Добре — курсантът вдигна глава. — Само че… как ще живея, съзнавайки всичко това? Помислихте ли за това?
— Разбира се. Спомените за беседата ще се потиснат чрез машинна хипноза и ще се активират само ако Ерика прояви симптоми на ЕД. Впрочем, рискът от това ще бъде налице единствено за периода на мисията — заради по-големите натоварвания на процесора. В новия си свят на Зета Тукан надали някога изобщо ще възникне ситуация, която да претовари МИ-разума до такава степен!
— Надявах се… на нещо такова. Имам предвид забравянето. Както и новината, че след полета тази опасност няма да ни виси над главите до гроба…