— Малко се бях размечтал и това е всичко — въздъхна Арън и отпи глътка от чашата си. — Не съм имал сериозни намерения…
От неудобното мълчание ги извади Марк, който размахваше ръце и викаше Аби.
— Извинете — рече тя и тръгна към него.
— Арчър предлага обиколка на Светая светих — осведоми я Марк.
— Каква Светая светих?
— Ела и ще видиш — отвърна той, хвана я за ръката и я поведе към къщата.
Поеха по дървените стълби за втория стаж. Аби беше влизала тук само един път, когато Арчър я покани да разгледа картините му.
Но тази вечер за пръв път щеше да види вътрешността на помещението, което се намираше в дъното, оттатък галерията.
Домакинът беше там, компания му правеха докторите Франк Цуик и Радж Мохандас, настанили се в удобни кожени кресла.
Помещението представляваше музей на стари хирургически инструменти. Остъклените шкафове бяха пълни с интересни, но доста страшнички неща — скалпели и купички за събиране на кръвта, специални бурканчета за пиявици, огромни акушерски форцепси, които лесно биха смазали черепа на всяко новородено… Масленото платно над камината изобразяваше битката между Смъртта и един лекар, приведен над тялото на млада жена. От тонколоните звучеше Бранденбургския концерт.
Арчър намали звука и помещението изведнъж стана необичайно тихо.
— Арън няма ли да дойде? — попита той.
— Уведомен е, освен това знае пътя — отвърна Марк.
— Много добре — кимна домакинът и се усмихна на Аби: — Какво мислите за моята малка колекция?
— Страхотна е — отвърна Аби и сведе очи към съдържанието на остъкления шкаф пред себе си. — Някои неща тук са ми напълно непознати…
— Обърнете внимание на онзи уред там — рече Арчър и махна с ръка към една на пръв поглед безформена купчина от кабели, педали и лостове. — С него са произвеждали слаб електрически ток за лечение на различни заболявания. Говори се, че е помагал при почти всичко — от женски болести до диабет… Смешно, нали? Особено на фона на съвременните постижения в областта на медицината…
Аби пристъпи към камината и закова очи в платното над нея. Смъртта беше облечена в черна роба, а лекарят беше представен като завоевател и герой. Естествено, обектът на спасението беше жена. Красива жена…
Вратата се отвори.
— Ето го и Арън — усмихна се Марк. — Мислехме, че си забравил…
Арън пристъпи навътре и мълчаливо се отпусна в едно от свободните кресла.
— Аби, нека допълня чашата ти — предложи Арчър.
— Благодаря, това ми е достатъчно — отказа младата жена.
— Една капчица бренди няма да ти навреди — настоя домакинът. — А на връщане ще кара Марк…
— Е, добре — предаде се с усмивка Аби. — Благодаря.
Арчър допълни чашата й. В стаята настъпи странна тишина, сякаш останалите мъже очакваха края на някакъв ритуал. А тя изведнъж си даде сметка, че е единственият практикант между тях. Бил Арчър правеше подобни събирания веднъж на няколко месеца — обикновено в чест на новите хора от помощния персонал, които идваха в екипа поради задължителната ротация. В момента в градината имаше още шест души практиканти, но тук, в този кабинет, присъстваха само лекари от основния оперативен състав.
И Аби.
Седна на дивана до Марк и отпи глътка от чашата си. Вече чувстваше топлината на брендито, подсилена от необичайното внимание на околните. Подобно на всички останали специализанти в болницата, тя също трепереше от благоговение пред тези петима мъже, а асистирането на хирурзи като Арчър или Мохандас приемаше като манна небесна. Никога не забравяше кои са те, въпреки че благодарение на Марк беше проникнала във вътрешния им кръг. Не забравяше и друго — всеки един от тях можеше да повлияе по решителен начин на кариерата й…
Арчър се настани срещу нея.
— Чух добри неща за теб, Аби — усмихна се той. — При това не от кой да е, а от самия Генерал… Тази вечер, малко преди да си тръгне, той се произнесе много ласкаво за способностите ти…
— Доктор Уетиг? — колебливо се усмихна Аби. — Да си призная честно, никога не съм била сигурна как оценява работата ми…
По лицата на мъжете се появиха усмивки.
— Аз ценя мнението на Колин — кимна с дълбоко убеждение Арчър. — А според него ти си сред най-добрите практиканти на второ ниво в програмата. Работил съм с теб и зная, че това наистина е така.