Аби се размърда от неудобство, а Марк окуражително й стисна ръката. Жестът му не остана незабелязан от Арчър, на чието лице се появи широка усмивка.
— Всички знаем специалното отношение на Марк към теб и това е една от причините за този малък разговор. Може би ще ти се стори доста подранил, но ние сме от хората, които планират отдалеч… От едно предварително проучване винаги има полза, нали?
— Страхувам се, че не следвам мисълта ви — погледна го озадачено Аби.
Арчър вдигна кристалната гарафа с бренди и допълни чашата си.
— Нашият трансплантационен екип проявява интерес само към най-доброто — рече той. — Най-добрите препоръки, най-добрата работа. Следим отблизо изявите на практикантите в болницата, разбира се — по съвсем егоистични причини… — Помълча малко, после добави: — Питам се дали би проявила интерес към трансплантационната хирургия…
Аби стрелна с поглед Марк, в очите й се четеше уплаха. Той успокоително кимна с глава.
— Не е нещо, което трябва да решиш веднага — продължи с равен глас Арчър. — Но бихме искали да помислиш по този въпрос. Имаме още няколко дълги години, през които несъмнено ще се опознаем още по-добре. А след тях ти може би няма да проявиш интерес към тази специализация… Може би ще се окаже, че сърцето не те тегли към трансплантирането на органи…
— Още сега мога да кажа, че е точно обратното — отвърна зачервена от възбуда Аби. — Предполагам, че просто… Просто съм изненадана… И поласкана. В програмата има толкова добри практиканти! Вивиан Чао, например…
— Да, Вивиан е много добра — кимна Арчър.
— Практиката й свършва догодина и според мен тя непременно ще иска да специализира…
— Доктор Чао без съмнение притежава великолепна операционна техника — обади се Мохандас. — Също като още няколко млади хирурзи от образователната програма… Но нали знаете поговорката? Дори и маймуната може да се научи да оперира, трудното е да й покажеш кога да прави това…
— Радж иска да каже, че ние имаме нужда от точни клинични преценки — поясни Арчър. — Плюс способността да се работи в екип. У теб виждаме именно това, Аби… Ти можеш да работиш в екип, при това много добре. Докато се потиш в операционната всичко може да се случи, нали?… Повреда в оборудването, изпускане на скалпел, загуба на приготвения за трансплантация орган някъде по пътя… По тази причина сме длъжни да бъдем като едно цяло, да посрещаме всякакви изненади. И го правим…
— И винаги си помагаме — добави Франк Цуик. — Както в операционната, така и извън нея…
— Абсолютно — кимна Арчър и се извърна към Арън: — Съгласен си, нали?
Арън прочисти гърлото си и кимна с глава:
— Да, наистина си помагаме… И това ни носи голяма полза.
— Една от многото — подхвърли Арчър.
В стаята настъпи тишина, нарушавана единствено от тихото звучене на Бранденбургския концерт.
— Тази част страшно ми харесва — промърмори Арчър и стана да усили звука. От скъпите тонколони се разнесе чистото звучене на цигулките, а Аби се улови, че отново гледа картината, изобразяваща битката между Лекаря и Смъртта. Една битка за живота и душата на пациента…
— Споменахте и за други ползи… — тихо подхвърли тя.
— Ще ви дам един пример със себе си — каза Мохандас. — Когато свърших хирургическата си практика, на главата ми имаше няколко студентски заема, които трябваше да изплащам. Те бяха включени в договора и „Бейсайд“ пое погасяването им…
— За тези неща тепърва ще говорим, Аби — намеси се Арчър. — Има много начини да направим нещата привлекателни за теб. В днешно време младите хирурзи завършват практиката си на около тридесет, повече от тях вече са семейни и имат деца… Но са затънали до гуша в дългове. Най-често някъде от порядъка на стотина хиляди долара, без да имат дори дом! Десет години ще отидат за погасяване на заемите, но тогава вече са на четиридесет и трябва да мислят за образованието на децата си…
— Трудно е — кимна Аби.
— Но не е задължително да бъде така. „Бейсайд“ може да помогне. От Марк научихме, че си завършила медицинския факултет с помощта на известно финансиране…
— Комбинация от стипендии и банкови кредити — кимна Аби. — Кредитите бяха повече…
— Уф! Това ми звучи доста зле…
— За съжаление — кимна Аби. — Тепърва ще усещам болката…
— И колежа ли си завършила със заеми?
— Да — призна тя. — Семейството ми имаше финансови проблеми…
— Каза го така, сякаш се срамуваш от него…