Затръшна вратата след себе си, драсна клечка кибрит и превъртя ключа. „Сега вече няма да ми избягаш!“ Клечката угасна.
— Хайде, хлапе, излизай! — подвикна в тъмнината той. — Нищо лошо няма да ти се случи!
Радиото продължаваше да гърми. Тръгна по посока на звука, после спря и драсна нова клечка кибрит. Транзисторът беше на тезгяха, точно пред него. Протегна ръка и го изключи. Очите му попаднаха на сатъра, който лежеше върху никелирания плот. Около него бяха пръснати ситни парченца от нещо, което приличаше на кафява гума.
„Значи е докопал ножовете на готвача“, застана нащрек Григорий.
Клечката угасна.
Измъкна пистолета от колана и се озърна.
— Хлапе?
Едва тогава усети, че краката му са мокри.
Драсна поредната клечка кибрит и погледна надолу.
Беше нагазил в локва вода, която вече се просмукваше през кожата на обувките му и положително щеше да ги съсипе. Откъде се появи тази вода? Вдигна клечката над главата си и направи опит да огледа пода на потрепващата светлинка. Водата беше заляла почти цялото помещение. В края на локвата се виждаше кабелът на някакъв удължител. Краят му беше прерязан, оголената жица мътно проблясваше. Григорий озадачено поклати глава и приближи клечката, за да вижда по-добре. Кабелът беше прехвърлен през някакъв стол и изчезваше нагоре, към стената.
Миг преди пламъчето да угасне, пред очите му се мярна русата коса на хлапето, което протягаше ръка към близкия контакт. Пръстите му стискаха другият край на удължителя…
— Първият срез е ваш — рече Тарасоф и му подаде скалпела. Добре забеляза смайването в очите на Ходъл, но ръката му не потрепна. „Нямаш избор, приятелю, мрачно си помисли той. Ти беше този, който я предложи за член на екипа. Затова сега трябва да поправиш грешката си…“
Ходъл бавно пое скалпела. Операцията още не беше започнала, но по челото му вече бяха избили ситни капчици пот. Зае позиция над оголения корем. И двамата знаеха, че това е изпитание. Най-важното изпитание в живота му.
„Хайде, започвай! Арчър се погрижи за Мери Алън и с това изпълни дълга си. Цуик се погрижи за Арън Ливай. Сега е твой ред. Трябва да докажеш, че си член на екипа, че си един от нас. Отвори жената, с която доскоро се любеше…
Хайде, направи го!“
Скалпелът потрепна в ръката му, сякаш в търсене на най-удобно захващане. Въздухът напусна гърдите му с тихо свистене, острието потъна в кожата.
Направи го!
Срезът беше дълъг и извит. От раната бликна кръв и се стече към марлените възглавнички.
Тарасоф видимо се отпусна. Ходъл все пак няма да създава проблеми, рече си той. Съдбата му беше предопределена от години, още по време на стажа. Една нощ на тежко пиянство, няколко грама кокаин, изсмъркани пред свидетели. А на сутринта се беше събудил в непознато легло, с хубавичка медицинска сестра на възглавницата. Хубавичка и мъртва… Без спомен за отминалата нощ в главата си, Ходъл лесно беше убеден, че е удушил момичето със собствените си ръце…
Останалото свършиха парите.
Старата и изпитана система на моркова и тоягата. Тя винаги дава резултат. Благодарение на нея бяха привлечени Арчър, Цуик, Мохандас… А също и Арън Ливай, макар и само за известно време. Превърнаха се в затворено общество, което ревниво пази тайните си. А също и печалбите си. Никой в „Бейсайд“ нямаше представа какви суми се разиграват. Нито Джеръмая Пар, нито Колин Уетиг… Суми, напълно достатъчни за купуването на най-добрите лекари, за изграждането на най-съвършения екип на света. Екипът на Тарасоф… Руснаците доставяха само резервните части, а понякога демонстрираха груба сила. Толкоз. Останалото беше дело на екипа, който вършеше истински чудеса под светлината на операционните лампи.
Парите се оказаха недостатъчни, за да задържат Арън Ливай. Но при Ходъл нещата не стояха така. Всяко движение на скалпела го доказваше…
Тарасоф умело му асистираше. Поставяше ретракторите по местата им, клампираше срязаните кръвоносни съдове. Жената беше в отлично физическо състояние. Подкожни мазнини почти липсваха, коремните й мускули бяха плоски и стегнати. Толкова стегнати, че анестезиологът беше принуден да включи допълнителна доза сукцинилхолин за отпускането им.
Острието на скалпела раздели мускулната тъкан и коремната кухина блесна под светлината на прожекторите. Тарасоф сръчно раздалечи ретракторите. Под булото на перитония смътно се очертаваше черния дроб, около който се виждаха спиралите на тънките черва. Всички органи бяха в отлично състояние. Каква прекрасна гледка представлява един млад и здрав човешки организъм!