— Беше по-скоро лош късмет — въздъхна тя. — По-малкият ми брат влезе в болница за няколко месеца, а ние не бяхме осигурени… В онези години никой не плащаше социални осигуровки, особено в малките населени места…
— Което само потвърждава убеждението ни, че си блъскала като луда, за да се измъкнеш от дупката — кимна Арчър. — Всички в тази стая знаят какво се е наложило да преживееш. Радж е имигрант и до десетгодишна възраст изобщо не е говорил английски. А аз съм първият от семейството, който изобщо е стигнал до колеж. Можеш да бъдеш сигурна, че сред нас няма брамини. Няма богати татенца, нито пък удобни попечителски фондове. Знаем какво означава да драскаш със зъби и нокти, за да се измъкнеш от дупката, защото всички сме минали по този път. И предпочитаме да привличаме такива като себе си…
Бранденбургският концерт беше към края си. Арчър изчака да затихнат последните трели, после изключи уредбата и се извърна с лице към Аби.
— Предлагам ти да си помислиш — рече той. — Разбира се, все още не сме на етапа твърда оферта, нещата по-скоро са нещо като… — Ухили се срещу Марк и добави: — Нещо като първа среща…
— Разбирам — кимна Аби.
— Искам да знаеш, че си единственият практикант, към когото сме се обърнали. Направихме го след задълбочено обсъждане и се спряхме на теб. Съветвам те да не споделяш това с колегите си, защото не искаме да се стига до ревност и изостряне на отношенията…
— Ясно — кимна Аби.
— Много добре — усмихна се Арчър и огледа лицата на присъстващите. — Това се отнася и до всички останали. Нали така, господа?
Отговориха му с кимане на глави.
— Значи имаме консенсус — доволно заключи Арчър и отново посегна към кристалната гарафа. — Това е то истинския екип!
— Е, какво мислиш? — попита в колата Марк.
— Върхът! — щастливо се усмихна Аби. — Това е най-хубавата вечер в живота ми!
— Значи си доволна?
— Какво значи доволна?! — извърна се да го погледне тя. — Ужасена съм!
— Ужасена ли?
— Страх ме е, че ще се издъня!
Той се засмя и стисна коляното й.
— Не се притеснявай. Работили сме и с останалите практиканти, затова сме сигурни в избора си…
— А на колко процента определяте собственото си влияние върху този избор, доктор Ходъл?
— О, на не повече от два… Останалите деветдесет и осем се дължат на качествата ти и по този въпрос всички бяха единодушни.
— Да бе!
— Можеш да ми вярваш, Аби. Ти наистина си кандидат номер едно. Надявам се, че условията ще ти харесат…
Тя се усмихна и облегна глава на седалката. До тази вечер нямаше представа какво точно ще работи след три години и половина, когато практиката остане зад гърба й. Вероятно в някоя общинска болница. Частната практика изживяваше последните си дни. Тя не виждаше бъдеще в нея, особено в град като Бостън, където възнамеряваше да остане завинаги.
И където живееше Марк…
— Страшно много го искам! — промълви тя. — И се надявам да не ви разочаровам…
— Няма начин. Екипът знае какво иска. Всеки един от нас…
— Дори Арън Ливай? — попита след кратка пауза тя.
— Арън? А защо мислиш, че той има друго мнение?
— Не знам — въздъхна Аби. — Тази вечер си поговорих с жена му и останах с впечатлението, че Арън не е особено щастлив… Знаеш ли, че е мислил да напусне?
— Какво? — изненадано я погледна Марк.
— Спомена, че би желал да се премести в някой малък град…
— Няма начин — усмихна се Марк. — Илейн е родена в Бостън и никога не би мръднала оттук…
— Не става въпрос за Илейн. Идеята е на Арън…
Марк се замисли. Известно време пътуваха в мълчание.
— Сигурно не си разбрала нещо — промърмори най-сетне той.
— Може би е така — сви рамене Аби.
— Светлина, моля…
Операционната сестра вдигна ръка към прожектора и насочи лъча му към гърдите на пациентката. Мястото на среза беше очертано с черен маркер — две линии, които се пресичаха като буквата Х, плюс кривата, която маркираше петото ребро. Гръдният кош беше малък, тъй като принадлежеше на дребна жена. 84-годишната вдовица Мери Алън бе постъпила в „Бейсайд“ преди една седмица, с оплаквания от загуба на тегло и силно главоболие. Рентгенът беше показал обезпокоителни тъмни образувания в белите дробове. Анализите продължиха шест дни. Пациентката беше прегледана на скенер, направиха й бронхоскопия на гърлото, забиваха дълги игли между ребрата й. Но до твърда диагноза така и не успяха да стигнат.