Днес обаче отговор щеше да има.
Доктор Уетиг взе скалпела и го насочи към Х-образния знак. Застанала от другата страна на масата, Аби очакваше първият срез, който обаче се забави. Металносивите очи над маската на Генерала се извъртяха към нея.
— На колко белодробни биопсии сте асистирала, доктор Диматео? — попита той.
— Мисля, че на пет — отвърна Аби.
— Запозната ли сте с рентгеновите снимки и анамнезата на тази пациентка?
— Да, сър.
— Тогава случаят е ваш — каза Уетиг и й подаде скалпела.
Аби учудено го погледна. Генерала рядко отстъпваше скалпела си на някого, дори когато ставаше въпрос за личните му асистенти — всички до един с доказани възможности и впечатляващ опит.
Пое инструмента, неръждаемата стомана натежа приятно в дланта й. Направи първия срез със сигурно движение, отметна кожата и очерта тънка линия върху горния край на реброто. Пациентката беше толкова слаба, че под кожата й почти нямаше мазнина. Едно леко и едва забележимо движение на скалпела беше достатъчно за разрязване на тънкия пласт съединителна тъкан. Отдолу се показа плевралната кухина.
Аби пъхна ръка в процепа и веднага напипа повърхността на белия дроб. Беше мека и подпухнала като гъба.
— Всичко наред ли е?
Въпросът й беше насочен към анестезиолога, който леко кимна с глава:
— Справя се добре.
— Тогава пристъпваме към ретракцията…
Ръцете й сръчно разшириха прореза, междуребреното разстояние се превърна в дълбока рана. Аби изчака кислородния апарат да вкара поредната порция въздух в дробовете на пациентката и го видя — малко балонче с белезникав цвят, което изскочи от прореза. Ръцете й го обработиха бързо и сръчно, още преди въздухът да излети от него. Белодробната проба беше готова за изследване.
Очите й отново се повдигнаха към анестезиолога:
— Окей?
— Няма проблеми.
Насочи вниманието си към тъканта и веднага забеляза едно валчесто образование, което приличаше на миниатюрно възелче. Пръстите й внимателно го опипаха, главата й се поклати:
— Доста е твърдо, а това е лошо…
— Нищо чудно — обади се Уетиг. — Още на рентгеновите снимки личеше, че е готова за химиотерапия. Сега ни остава да определим клетъчния тип…
— А главоболието? — попита Аби. — Допускате ли наличие на метастази в мозъка?
— Този рак е изключително агресивен — кимна Уетиг. — На рентгена отпреди осем месеца не личат никакви изменения, но в момента тялото й е истинска ферма за метастази…
— Добре че си е поживяла — обади се една от сестрите. — Все пак е на осемдесет и четири…
Що за живот е било това, запита се Аби докато разрязваше възелчето. Едва вчера се беше запознала с Мери Алън, която си кротуваше в болничната стая. Пердетата бяха спуснати, леглото се губеше в полумрак. Това помагало на главоболието й, обясни Мери. „Слънцето дразни очите ми. Болката си отива само когато спя. Едва сега разбрах, че съществуват цял куп различни болки… Моля ви, докторе, дайте ми някое по-силно приспивателно!“
Приключи с разреза и заши срязаното връхче на дроба. Уетиг мълчеше и я гледаше как работи. Погледът му беше хладен и проницателен, както винаги. Но и мълчанието му беше комплимент. Аби отдавна знаеше, че да избегнеш критиката на Генерала е равносилно на истински триумф.
Най-накрая гръдният кош беше зашит, от раната остана да стърчи само дренажната тръбичка. Аби смъкна окървавените ръкавици и ги хвърли в металното кошче с надпис „заразени“.
— Сега идва най-трудното — въздъхна тя, докато сестрите изкарваха леглото на колелца от операционната. — Някой трябва да й съобщи лошата новина…
— Тя я знае — поклати глава Уетиг. — Те винаги знаят…
Тръгнаха подир тихо поскърцващата количка, която се беше насочила към реанимацията. Там бяха заети четири легла, всичките оградени с паравани. Пациентите върху тях бяха в различна степен на съзнание. Мери Алън зае петото легло, разположено съвсем в дъното. Няколко секунди по-късно тялото й потръпна, кракът й се раздвижи, от устата й излетя тихо стенание. После направи опит да издърпа ръката си от кожената каишка, с която беше привързана към рамката на леглото.
Аби извади стетоскопа от джоба на престилката си, наведе се над нея и започна да прислушва дробовете й.
— Пет милиграма морфин, венозно — нареди на сестрата тя.