Хана се наведе, прегърна го и успокоително го залюля. Забил нос в русите й коси, Джош стискаше юмруци и се опитваше да не плаче.
— Всичко е наред — промълви момичето. — Не се срамувай да си поплачеш, скъпи… Тук съм, до теб. Няма от какво да се притесняваш… — Аби срещна погледа на Хана зад рамото на момчето. Сълзите в очите й бяха нейни, а не на Джош…
Обърна се и мълчаливо напусна стаята. Вивиан я последва. Влязоха в помещението на дежурните сестри и Вивиан се зае да попълва искането за сравнителни лимфоцитни проби между Джош О’Дей и Карен Терио.
— Кога ще бъде готов за операция? — попита Аби.
— Екипът може да започне още утре сутринта — отвърна Вивиан. — Колкото по-рано, толкова по-добре. Само вчера момчето преживя три тежки аритмии, което е сигурен признак, че не му остава много време… — Извърна се към Аби и неочаквано добави: — Много бих искала да види още някой мач на „Червените чорапи“, а ти?
Лицето й беше неразгадаемо, както винаги. Но дълбоко в себе си тази жена май ще се окаже мека като памук, рече си Аби.
— Доктор Чао?
Вивиан се извърна към дежурната сестра зад гишето.
— От лабораторията току-що съобщиха, че вече са започнали лимфоцитните тестове на Карен Терио — каза тя.
— Чудесно — кимна Вивиан. — Този път наистина са си размърдали задниците.
— Но сравнителните проби не са с кръвта на Джош О’Дей.
— Какво? — рязко вдигна глава Вивиан.
— Сравняват лимфоцитите на Терио с тези на някаква пациентка от частна клиника, името й е Нина Вос…
— Но състоянието на Джош е критично и той е на първо място в списъка! — извика дребничката жена.
— Не знам — сви рамене сестрата. — Казаха ми само, че сърцето ще бъде присадено на новата пациентка…
Вивиан скочи към телефона, грабна слушалката и набра някакви цифри.
— Обажда се доктор Чао! — рече в слушалката тя. — Искам да зная по чие нареждане правите лимфоцитните тестове на Карен Терио! — Изслуша думите на човека отсреща, после се намръщи и прекъсна разговора.
— Казаха ли ти име? — погледна я с любопитство Аби.
— Да.
— Кой е наредил тестовете?
— Марк Ходъл.
Четвърта глава
За вечеря си бяха запазили места в „Казабланка“ — един добър ресторант на няколко минути път от дома им. Бяха решили да отпразнуват шестмесечния юбилей на съвместния си живот, но настроението на масата беше далеч от празничното.
— Искам да зная коя, по дяволите, е тази Нина Вос! — твърдо отсече Аби.
— Казах ти вече, че не знам — отвърна Марк. — И ти предлагам да сменим темата…
— Състоянието на момчето е критично, сърцето му блокира буквално по два пъти на ден! Цяла година е в списъка на пациентите, които очакват органи! Най-накрая се намира АБ-позитивен донор, но изведнъж се оказва, че някой пренебрегва списъка! Как може да се присажда сърце на пациентка, която до момента дори не е хоспитализирана?
— Това е клинично решение, което не се взема от един човек! — троснато отвърна Марк.
— Но все някой е направил искането — засече го Аби. — Кой е той?
— Арън Ливай. Сутринта се обади да каже, че Нина Вос утре постъпва в болницата. Помоли ме да поискам сравнителни тестове на донора…
— Това ли беше всичко, за което те помоли?
— В общи линии да — кимна Марк и допълни чашата си с вино. Част от бургундското попадна върху покривката. — А сега можем ли да сменим темата?
Аби мълчаливо го гледаше как отпива. Очите му упорито я избягваха.
— Коя е тази пациентка? — попита тя. — На колко е години?
— Не искам да говоря за това.
— Но ти ще я оперираш! Не може да не знаеш възрастта й!
— Четиридесет и шест — кисело промърмори той.
— Извън границите на щата ли живее?
— Не, живее в Бостън.
— Чух, че ще я превозят със самолет от Род Айлънд. Научих го от сестрите…
— През лятото живее в Нюпорт, заедно със съпруга си.
— Кой е съпругът й?
— Някой си Виктор Вос. Зная името му, нищо повече…
Аби замълча за момент, после вдигна глава.
— Как си изкарва хляба този Виктор Вос?
— Да съм споменавал нещо за пари? — втренчено я изгледа Марк.
— Лятна къща в Нюпорт… — проточи Аби. — Хайде, Марк, изплюй камъчето!
Той продължаваше да гледа в чашата си. Аби не можеше да види нищо от това, което преди време неудържимо я беше привлякло към него: нито прямия поглед на сините му очи, нито веселите бръчици около устата му…