Доктор Уетиг се изправи и погледна към дежурната сестра.
— Кога беше извършено отстраняването на хематома?
— Докараха я отнякъде около четири сутринта…
— Преди шест часа, така ли?
— Да, горе-долу толкова…
— Тогава защо нищо не се е променило? — рязко попита той.
Въпросът му беше предназначен за Аби, която видя вперените в лицето й погледи на групата и тръсна глава, за да прогони унеса. Очите й се сведоха към гърдите на пациентката, които равномерно се повдигаха и отпускаха под натиска на кислородния апарат.
— Вероятно става въпрос за следоперативни усложнения — промърмори тя и хвърли поглед към контролния монитор. — Налягането в черепната кухина е леко повишено, някъде с около двадесет милиметра…
— Според вас това не е ли достатъчно, за да предизвика промяна в състоянието на зениците?
— Да, но…
— Прегледахте ли пациентката веднага след операцията?
— Не, сър. Тя остана под наблюдението на неврохирургическия екип. След операцията се свързах с дежурния практикант, който ми обясни, че…
— Въпросът ми е предназначен не за дежурния в неврохирургията, а за вас, доктор Диматео! — рязко я прекъсна Уетиг. — Вашата диагноза е субдурален хематом, който е отстранен по оперативен път. Защо тогава цели шест часа след операцията зениците остават средно разширени и не реагират?
Аби се поколеба. Генерала намръщено я фиксираше, а повечето от колегите й гледаха в пода. Унизителната тишина се нарушаваше единствено от равномерното пъшкане на кислородния апарат.
Доктор Уетиг царствено вдигна глава и огледа притихналата група.
— Някой да помогне на доктор Диматео?
— Ще отговоря на въпроса сама! — изпъна рамене Аби.
Генерала отново се извърна към нея.
— Моля — рече той, а веждите му многозначително се повдигнаха.
— Зеничните изменения и екстензорните реакции на крайниците са част от преките функции на главния мозък — започна тя. — По тази причина снощи стигнах до заключението, че тяхното отсъствие се дължи на субдуралния хематом, който притискаше определени зони на главния мозък. Но сега виждам, че състоянието на пациентката е без промяна, което означава… Което означава, че съм сгрешила!
— Става въпрос за предварителната ви диагноза, така ли?
Аби изпусна въздуха от гърдите си и кимна с глава:
— Да.
— А каква е сегашната ви диагноза?
— Продължаващ кръвоизлив в главния мозък, по всяка вероятност причинен от силата на камшичния удар. Или остатъчни увреждания вследствие субдуралния хематом. Подобни патологични изменения невинаги се виждат на скенера…
Доктор Уетиг заби очи в лицето й и замълча. Изражението му беше непроницаемо. Няколко секунди по-късно се извърна към групата и кимна с глава:
— Предположението за наличие на кръвоизлив в главния мозък е напълно приемливо. Комбинираният тест за коматозни състояния „Глазгоу“ показва трета степен… — Хвърли остър поглед по посока на Аби и добави: — Трета степен и половина… Но какво от това? Пациентката продължава да е на командно дишане, спонтанни реакции и мускулни движения липсват, изглежда така, сякаш е изгубила всички мозъчни рефлекси. За момента нямам идеи за алтернативно лечение, освен животоподдържащите системи, които вече са в действие. Бих добавил, че трябва да сме готови за донорна трансплантация. — Кимна рязко на Аби и се насочи към следващия пациент.