Един от практикантите пристъпи към нея и скрито стисна ръката й:
— Браво, Диматео! — прошепна той. — Справи се отлично!
— Благодаря — кимна Аби.
Доктор Вивиан Чао, старши практикант в хирургическото отделение, беше легенда за останалите практиканти в болницата „Бейсайд“. Всички знаеха за инцидента, който се беше случил по време на първия цикъл от самостоятелното й дежурство. Колегата й от смяната получил тежко нервно разстройство и облян в сълзи бил откаран в психиатричното отделение. Вивиан останала сама и в продължение на двадесет и девет дни работила като единствен дежурен ортопед в болницата, двадесет и четири часа в денонощието. Пренесла си малко бельо и лични вещи в приемния кабинет и благодарение на „питателната“ храна в кафетерията изгубила цели пет килограма от личното си тегло. През цялото това време не си подала дори носа извън болницата. А когато на тридесетия ден най-сетне дошла смяната, колата й я нямало на паркинга. Пазачът решил, че е изоставена и повикал „Пътна помощ“ да я прибере…
Четири дни след началото на следващата си ротация — този път в съдова хирургия, колегата й бил блъснат от автобус и попаднал в травматологията със счупен таз. Отново се наложило някой да поеме и неговата смяна. Вивиан Чао без колебание пренесла вещите си в приемния кабинет.
В очите на останалите практиканти Вивиан напълно заслужено си беше извоювала репутацията на „мъжко момиче“ и никой не се учуди, когато на новогодишния банкет й предадоха преходната купа на „мъжкарите“, измислена от зевзеците много випуски преди този на Вивиан — чифт стоманени топки в луксозна кутия…
Разбира се, Аби също беше чувала легендите за тази жена. Затова остана доста изненадана, когато се запозна с нея. Репутацията на носителя на железните топки изобщо не се връзваше с крехката физика на Вивиан — дребничка китайка, която използваше специално столче, за да може да оперира… По време на визитациите тя рядко отваряше уста, но неизменно беше на първия ред и наблюдаваше Генерала храбро, с някаква хладна безпристрастност…
Днес следобед се появи в реанимацията, поведението й беше съвсем нормално за нея. Тоест — хладно и затворено. По това време Аби беше наистина на прага на изтощението. Движеше се като в мъгла, дори и най-простите действия извършваше с безкрайно усилие на волята. Забеляза, че Вивиан е до нея едва когато чу гласа й.
— Научих, че имаш пациент с АБ-положителна кръвна група — подхвърли Вивиан.
Аби направи справка с картона пред себе си и кимна с глава:
— Да. Постъпи снощи…
— Още ли е жив?
Аби хвърли поглед към паравана на легло 11 и сви рамене:
— Зависи какво разбираш под жив…
— Състоянието на сърцето и белите дробове?
— Функционират…
— Възраст, пол?
— Тридесет и четири годишна жена. Защо питаш?
— Следя състоянието на един пациент от подготвителната програма. Крайна фаза на конгестия1, кръвна група АБ-положителна. Чака присаждане на сърце… — Вивиан пристъпи към етажерката, на която се съхраняваха болничните картони: — Кое легло?
— Единадесет.
Дребничката жена измъкна съответната папка и разтвори алуминиевите корици. Лицето й запази непроницаемото си изражение.
— Вече не е моя пациентка — обади се Аби. — Прехвърлиха я към неврохирургията, където й направиха дренаж на субдуралния хематом…
Вивиан продължаваше да чете.
— От операцията са изминали едва десет часа — добави Аби. — Според мен е рано да говорим за донорство…
— Виждам, че липсват промени от неврологично естество — подхвърли Вивиан.
— Така е, но все още има шансове за…
— Едва ли — поклати глава Вивиан. — При показател три по скалата „Глазгоу“ това е напълно изключено. — Остави папката на мястото й и пристъпи към легло №11.
Аби я последва.
Остана край паравана и оттам наблюдаваше действията на Вивиан. Дребничката китайка се залови с прегледа по същия ефикасен и лишен от излишни движения начин, по който действаше и в операционната. А Аби добре знаеше на какво е способна тя, тъй като през първата година от специализацията си бе присъствала на няколко операции на Вивиан и винаги се беше възхищавала на малките й точни ръце, за които нямаше невъзможни неща и не им се опираше дори и най-сложния възел. В сравнение с нея се беше почувствала несръчна и тромава, а това я накара да прекара много часове в приемния кабинет, заета да усвоява различните видове хирургически възли. Крайният резултат беше напълно задоволителен, но вътре в себе си тя знаеше, че никога не може да достигне изящното съвършенство на Вивиан.