- С мъка се съвзех, а Максън наистина го е грижа за мен. Сам знаеш колко те обичам. Но сега съм част от тази игра и всичко ще е било напразно, ако не я довърша.
- Значи, избираш него? - попита окаяно.
- Не избирам никого от вас. Избирам себе си.
Точно тази истина бе залегнала във всичко дотук.
Още не знаех какво исках и нямаше ей-така да посегна към най-лесното или да се оставя на нечия чужда преценка. Нужно ми беше време, за да премисля по кой път да тръгна.
Аспен поразмишлява върху думите ми. Макар и недоволен, накрая се усмихна.
- Нали знаеш, че няма да се предам току-така? - С тона си ми отправяше предизвикателство и усмивката цъфна неканена на лицето ми. Отлично знаех, че Аспен не беше от онези, които лесно признаваха поражението.
- Не си избрал подходящата арена, където да се сражаваш за мен. Решимостта ти е опасна черта зад тези стени.
- Не ме е страх от някакъв си костюмар - отвърна ми с насмешка той.
Врътнах очи, донякъде щастлива, че и аз поне веднъж се озовавах от тази страна на връзката ни. Досега все на мен се беше падала ролята на ревнивеца. Макар и съвестта да ме глождеше леко, сценката ми подейства ободряващо - нека и той поревнува за разнообразие.
- Добре де. Казваш, че не го обичаш... ама поне малко го харесваш, щом си готова да останеш в двореца, нали?
Сведох глава.
- Харесвам го, да - кимнах утвърдително. - По- интересен е, отколкото предполагах.
Той позволи на думите ми да попият в съзнанието му.
- Е, в такъв случай мен пък ме чака по-сериозна борба, отколкото предполагах - каза и се отправи към коридора.
Преди да затвори вратата, Аспен се обърна и ми намигна.
- Лека нощ, лейди Америка.
- Лека нощ, страж Леджър.
Резето щракна, а в душата ми се разля съвършено спокойствие. Още от началото се бях опасявала, че Изборът ще съсипе живота ми. Точно сега обаче се усещах на правилното място в правилния момент.
Имах чувството, че едва бях затворила очи, а прислужничките вече идваха да ме събудят. Ан дръпна пердетата и когато светлината шурна в стаята, сякаш озари първия ми ден в двореца.
Изборът вече не беше нещо, което просто ми се случваше, той беше събитие, в което вземах дейно участие. Бях част от Елита. Отметнах завивките и се впуснах в утрото.
КРАЙ на първа книга