Аз изглеждах сносно, но си личеше, че не се бях впускала в трескави приготовления. Подобно на Седмици те, и на мен не ми бяха подшушнали. Внезапно коремът ми се сви на топка.
Защо ли? Наложих си да се стегна и пренаредих мислите в главата си.
Не бях тук по свое желание. Ако не се откроявах от тълпата с красота - още по-хубаво. Поне нямаше да си съпернича със сестрите на Аспен. Близначките бяха надарени с природна красота и деликатният грим единствено я подчертаваше. Ако някоя от двете спечелеше, цялото семейство на Аспен щеше да скочи напред в йерархията. Едва ли майка ми щеше да възрази да се омъжа за Единица, макар и не за самия принц. Всяко зло за добро.
- Май си права - каза мама. - Онова момиче там се е натруфило като за коледен банкет. - Позасмя се, но неизгодното ми положение видимо я притесняваше.
- Не ми е ясно защо някои момичета се изхвърлят така. Погледни само Америка. Толкова е красива. Ужасно се радвам, че не си тръгнала по тоя път - каза госпожа Леджър.
- Нищо особено не съм. Кой слепец би избрал мен пред Кембър или Силия? -намигнах им и те ми отвърнаха с усмивка. Мама също се усмихна, но престорено. Навярно съзнанието й бе ангажирано с дилемата дали да останем на опашката, или да ме изпроводи до вкъщи, за да се преоблека.
- Не ставай глупава! Всеки път когато се връща от сре щите с брат ти, Аспен разправя колко талант и красота е побрало семейство Сингър - каза майката на Аспен.
- Нима? Ама че галантно момче! - изчурулика майка ми.
- О, да. За по-добър син не мога и да си мечтая. Безкрайно отзивчив е и се труди така усърдно.
- Голяма късметлийка ще е момичето, което го грабне - коментира майка ми. Умът й само откъслечно участваше в разговора, понеже очите й продължаваха да шарят преценяващо между конкурентките.
Госпожа Леджър се поозърна наоколо.
- Между нас да си остане, ама май вече си е набелязал някое.
Вцепених се и заумувах да се обадя ли, или да си замълча, опасявайки се, че и по двата начина мога да се издам.
- Симпатична ли е? - полюбопитства майка ми. Дори докато планираше брака ми за абсолютен непознат, на мираше време за клюки.
- Не знам. Още не съм я виждала. Пък и само гадая, че си има половинка, защото напоследък ми се струва по-щастлив - отвърна ведро жената.
Напоследък? Срещахме се от почти две години. Защо само напоследък?
- Тананика си - вметна Силия.
- Аха, даже пее - допълни Кембър.
- Пее ли? - удивих се аз.
- О, да - отвърнаха в хор близначките.
- В такъв случай несъмнено си има момиче! - отсече майка ми. - Питам се коя ли е?
- Знам ли. Но сигурно е прекрасен човек. През по следните месеци работи като вол -напряга се повече от обикновено. И заделя парички. Струва ми се, че спестява за сватба.
Не успях да потисна тихичкото възклицание, което се изтръгна от гърлото ми. За мой късмет, всичките ми събеседнички реагираха възторжено на новината.
- На седмото небе съм от радост - продължи майката на Аспен. - Нищо че още не е готов да ни я представи - обичам я вече. Не може да свали усмивката на доволство от лицето си. Животът е тежък след смъртта на Херик, а Аспен е поел такъв товар на плещите си. Която и да е тайната му любов, щом така го радва, вече я чувствам като своя дъщеря.
- Голяма щастливка! Твоят Аспен е прекрасно момче - похвали го мама.
Не беше за вярване. Клетото му семейство едва свързваше двата края, а той заделяше пари за мен! Не знаех дали поради това заслужаваше хокане, или целувка. Направо... онемях.
Наистина възнамеряваше да поиска ръката ми!
Само той ми беше в главата. Аспен, Аспен, Аспен. Из чаках на опашката, подписах се на гишето, за да потвърдя истинността на попълнената информация, и позирах за снимка. Седнах в стола, пооформих косата си с пръсти и погледнах към фотографа.
Едва ли в цяла Илеа имаше момиче с по-искрена усмивка от моята.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Тъй като беше петък, излъчваха Илейски осведомителен бюлетин в осем. Никой не ни принуждаваше да го гледаме, но беше неразумно да се пропуска. Дори Осми ците -бездомници и скитници - по това време се лепваха за телевизора в някой магазин или за този в местната църква. А и предвид наближаващия Избор, бюлетинът придобиваше повече от пожелателен характер. Всеки искаше да е информиран за случващото се в региона.
- Мислиш ли, че още тази вечер ще обявят печелившите? - попита Мей, тъпчейки в устата си картофено пюре.
- Не, миличка. Все пак кандидатките разполагат с още девет дни, за да предадат молбите си. Предполагам, че чак след две седмици ще научим резултата. - По-кротък глас не бе напускал гърлото на мама от години. Постигна тата цел я беше изпълнила със спокойствие и доволство.