- Уф! Напрежението ще ме убие - оплака се Мей.
Нея ли щеше да убие! Та нали моето име фигурираше в списъците.
- Майка ти ми каза, че доста време сте чакали на опашка. - Учудих се, че татко се намесва в този разговор.
- Да - потвърдих аз. - Не очаквах да видя толкова момичета. Идея нямам защо дават още цели девет дена за записване... имам чувството, че всички претендентки от окръга се изредиха днес.
Татко се изкиска.
- Забавен ли беше анализът на конкуренцията?
- Изобщо не си правих труда - отвърнах откровено. - Оставих тая работа на мама.
- Е, признавам си, поозърнах се насам-натам - кимна мама. - Но нашата Америка има големи шансове. Из глеждаше спретнато, но в същото време - естествено. Представа си нямаш колко си красива, скъпа. Ако наистина подбират кандидатките, вместо да изтеглят имената им произволно, имам големи надежди за теб.
- Какво да ти кажа - зашикалкавих аз. - Видях едно момиче с толкова ярко червило по устните, че се уплаших да не кърви. Може пък принцът да си пада по такива фасони.
Всички прихнаха да се смеят, а двете с мама продължихме да ги забавляваме с коментари около най-крещящите тоалети. Мей попиваше жадно всяка дума, а Джерад просто зяпаше ухилено и се тъпчеше с храна.
В осем цялото семейство се струпа във всекидневната - татко се настани в стола си, Мей - на дивана до мама с Джерад в скута й, а аз - излегната по корем на пода. Включихме телевизора на обществения канал. Само той беше безплатен, ето защо дори Осмиците можеха да го гледат, стига да имаха приемник.
Зазвуча националният химн. Вероятно изглежда глупаво, но аз открай време му се наслаждавах. Много обичах да го изпълнявам.
На екрана изникна картина на кралското семейство. Крал Кларксън стоеше на подиума. Камерата се придвижи надясно, за да помести в кадър съветниците му, които се бяха подготвили да съобщят новости около някои инфраструктурни и екологични въпроси. Очевидно тази вечер ни чакаха редица обявления. В лявата част на кадъра, изтупани с най-елегантни одежди, кралицата и принц Максън заемаха обичайните си изтънчени кресла, придавайки си царствен и бележит вид.
- Ето го гаджето ти, Мери - изтърси Мей и всички се разсмяхме.
Вгледах се задълбочено в Максън. Притежаваше известен чар. Далеч от този на Аспен, разбира се. Косата му имаше медени оттенъци, а очите му бяха кестеняви. Осанката му някак навяваше спомени за лято, което вероятно се нравеше на повечето хора. Прическата му беше къса и спретната, а сивият костюм му пасваше до съвършенство.
Само дето седеше като скован в престола си. Изглеждаше крайно напрегнат. Лъскавата му коса беше твърде идеална, поръчковият му костюм - прекалено колосан. Приличаше по-скоро на картина, отколкото на реален човек. Почти съжалих бъдещата му съпруга. Навярно я очакваше невъобразимо скучен живот.
Съсредоточих вниманието си в майка му. Кралицата излъчваше приятна ведрина. Стойката й нямаше нищо общо с вдървената поза на принца. Сетих се, че за раз лика от съпруга и сина си дамата не беше израснала зад стените на двореца. Беше една от почетните Дъщери на Илеа. Една от нас.
Речта на краля вече беше започнала, но любопитство то ми надви.
- Мамо ? - привиках я тихичко, за да не преча на татко.
- Да?
- Каква е била кралицата преди? От коя каста?
Мама се зарадва, че проявявам интерес.
- Четвърта.
Четвърта. Бе отдала младите си години на труд във фабрика или работилница, или даже във ферма. Какъв ли живот бе живяла? От голям род ли произхождаше? Предполагах, че поне на храна не е имало недостиг. Дали беше понесла завистта на приятелите си след коронясването? Ако аз имах истински приятели, дали и те щяха да ми за видят?
Глупави въпроси. Нямаше начин да ме изберат.
Реших да се фокусирам върху думите на краля.
- Тази сутрин поредната офанзива срещу Нова Азия разтърси тамошните ни бази. Редиците на войските ни бяха поотслабени, но сме уверени, че следващия месец, с новия набор войници, духът и числеността ни на бойното поле значително ще се повишат.
Така мразех войната. За жалост, младата ни държава трябваше да се отбранява от всички страни. Едва ли щеше да преживее още една инвазия.
След като кралят ни осведоми за последния щурм срещу един от бунтовническите лагери, финансовият екип даде сведения за външния ни дълг, а председателят на Комитета по инфраструктурно развитие обяви плановете си до две години да стартират работите по преизграждането на няколко магистрали, повечето занемарени още от края на Четвъртата световна война. Най-накрая и по следният говорител, Организаторът на събития, стъпи на подиума.