- Добър вечер, дами и господа, граждани на Илеа. Както на всички вас е известно, наскоро по пощата бяха разнесени покани за участие в Избора. Получих първата партида внесени молби и с радост бих могъл да заявя, че имената на хиляди от красивите жени на Илеа вече присъстват в томболата ни!
На заден план Максън се размърда напрегнато в стола си. Потеше ли се, или така ми се струваше?
- От името на кралското семейство бих искал да ви благодаря за интереса и патриотизма. Ако е писано, до Нова година ще отпразнуваме годежа на любимия ни принц Максън за очарователната му, талантлива и интелигентна избраница!
Шепата съветници избухнаха в аплодисменти. Максън се усмихна, но видимо не можеше да си намери място. Когато овациите позатихнаха, Организаторът на събития продължи речта си:
- Естествено, ще излъчваме голям брой емисии, посветени на младите дами, попаднали във втория кръг на Избора, както и извънредни предавания за пребиваването им в двореца. Едва ли за предстоящите вълнуващи събития съществува по-подобаващ церемониалмайстор от прескъпия ни господин Гаврил Фадей!
Последва още една експлозия от аплодисменти, но този път тя дойде от Мей и мама. Гаврил Фадей беше същинска легенда. В продължение на около двайсет години се бе проявявал като неизменен коментатор на парадите по случай Деня на признателността, коледните представления и тържествата в двореца. Не бях виждала интервю с членовете на кралското семейство и техните приближени, проведено от друг репортер.
- О, Америка, можеш да имаш щастието да се запо знаеш с Гаврил! - запревъзнася се мама.
- Ето го, идва! - крякна Мей, размахвайки малките си ръчички във въздуха.
И наистина, на подиума с важна-важна крачка се възкачи самият Гаврил, изтупан с безупречен син костюм.
Клонеше към петдесетте, а съумяваше вечно да изглежда ослепително. Докато прекосяваше сцената, светлината на прожекторите се отрази в значката на ревера му - фина златна завъртулка с форма, наподобяваща символа за „форте“ 1 в партитурите ми за пиано.
1 (Термин в музиката, който фиксира силата на звука, с която следва да бъдат изпълнени отделни части от музикалното произведение. Графично се отбелязва с “f" и буквално означава „силно“. - Б. ред.)
- Доооообър вечер, Илеа! - прокънтя гласът му. - По зволете да изкажа огромния си възторг от възможността да отразявам бляскаво събитие като Избора. Как да не ми завиди човек? Ще се намирам в компанията на трийсет и пет неотразими дами! Само идиот не би си пожелал работата ми. - Намигна ни от екрана. - Но преди да се запозная с очарователните претендентки, една от които скоро ще провъзгласим за принцеса, имам удоволствието да разменя няколко думи с виновника, скъпия ни принц Максън.
С тези думи Максън се качи на застланата с килим сцена, отправяйки се към двата стола, предвидени за него и Гаврил. Нагласи вратовръзката си и подръпна оттук-оттам костюма си; все едно имаше какво повече да се желае от външния му вид. Здрависа се с Гаврил и седна отсреща му с микрофон в ръка. Столът беше достатъчно висок и Максън подпря стъпалата си на прелката между краката му. В тази поза изглеждаше доста по-непринудено.
- Радвам се да ви видя отново, Ваше Височество.
- Благодаря, Гаврил. Удоволствието е изцяло мое - гласът му беше също толкова уравновесен, колкото и поведението му. От него струеше официалност на талази. Сбърчих нос дори при мисълта, че мога да се намирам в една стая с него.
- След по-малко от месец трийсет и пет девойки ще сенаселят в дома ви. Как го приемате?
Максън се засмя.
- Честно казано, малко е стресиращо. Предполагам, че с толкова гости домът ми ще се превърне в кошер. Въпреки това го очаквам с нетърпение.
- Потърсихте ли съвет от свидния си баща за тактиките около сдобиването с такава разкошна съпруга като неговата?
Максън и Гаврил едновременно извърнаха погледи към краля и кралицата, а операторът последва примера им и даде знатната двойка в близък план, усмихната и хваната за ръце. Сценката изглеждаше непресторена, но и режисирана да беше, ние, зрителите, нямаше да разберем.
- Всъщност не. Както знаете, ситуацията в Нова Азия продължава да се влошава и двамата обсъждаме по-скоро военни въпроси. Не ни остава много време да си приказваме за момичета.
Мама и Мей се разсмяха. Е, наистина беше забавно.
- Напреднахме с времето, затова ще побързам да ви задам един последен въпрос. Как си представяте идеал ното момиче?