Като че ли го хвана неподготвен. Не можех да кажа със сигурност, но май принцът се поизчерви.
- Да си призная, не знам. Тъкмо това му е хубавото на Избора. Всички претендентки са различни - по външен вид, предпочитания, темперамент. Чрез срещите и разговорите с тях се надявам да открия търсеното, да ми се разкрие с течение на дните. - Максън се усмихна.
- Благодаря ви, Ваше Височество. Чудесно го казахте. Позволявам си да ви пожелая късмет от името на цяла Илеа. - Гаврил му протегна ръка за още едно здрависване.
- Искрено ви благодаря, сър - отвърна Максън. Ка мерата не се отмести веднага от лицето му и го хвана как отправя несигурен поглед към родителите си, вероятно търсейки одобрение. В следващия момент физиономията на Гаврил изпълни целия екран, скривайки реакцията им.
- За жалост, настъпва края на тазвечерното ни предаване. Благодарим ви, че гледахте Илейски осведомителен бюлетин, и до следващата седмица!
Засвири познатата музика и тръгнаха надписите.
- Америка и Максън, цуни-гуни, цуни-гуни - разпя се Мей. Грабнах най-близката възглавница и я метнах по нея, но и мен ме досмеша при мисълта. Максън беше толкова скован и задръстен. Трудно ми беше да си представя някое момиче щастливо в компанията на такъв пикльо.
До края на вечерта понасях закачките на Мей, а когато търпението ми се изчерпа, се качих в стаята си. Само при мисълта да припаря до Максън Шрийв, изтръпвах. Не винните подигравки на Мей се бяха загнездили в главата ми и сънят дойде трудно.
Първоначално не разпознах звука, който ме събуди, но бдителността ми веднага се изостри и зашарих с очи, без да помръдвам, за да проверя дали някой не се е промъкнал в стаята ми.
Чук, чук, чук.
Обърнах се бавно към прозореца, а от там ми се хилеше Аспен. Станах от леглото и отидох на пръсти до вратата; затворих я плътно и врътнах ключа. Върнах се до леглото си и внимателно отворих прозореца.
Обля ме гореща вълна, която съвсем нямаше общо с топлия летен въздух. Аспен прекрачи перваза и скочи върху дюшека ми.
- Какво правиш тук? - прошепнах с усмивка в тъмни ната.
- Трябваше да те видя - отвърна ми той задъхано и ме обгърна с ръце, придърпвайки ме в леглото до себе си.
- Толкова много имам да ти разправям, Аспен.
- Шшш, недей да говориш. Ако някой ни чуе, здравата ще си изпатим. Просто ме остави да те погледам.
Подчиних му се. Отпуснах мълчаливо глава върху възглавницата, а Аспен впи очи в моите. Като се насити, зарови нос в шията и косата ми. После дланите му плъзнаха по извивката на талията ми, чак до ханша, върнаха се нагоре, и пак се спуснаха. Усетих как дишането му се учестява, разпалвайки собственото ми желание.
Скътани под ухото ми, устните му започнаха да ме целуват. Вдишах рязко. Губех контрол върху тялото си. Дирята от целувките му се изкачи до брадичката ми и стигна до моите устни, заглушавайки въздишките ми. Обгърнах го с цялото си тяло, а трескавите ни ласки и влажността на нощния въздух постепенно покриваха кожите ни в гореща пот.
Сладък откраднат момент.
Устните му най-сетне забавиха темпото си, макар и да нямах никакво желание да се разделям с тях. Трябваше да сме предпазливи обаче. Стигнехме ли по-далеч, допуснехме ли непоправима, видима грешка, и двама ни щяха да хвърлят зад решетките.
Поредната причина всички да се женят млади: чакането беше същинско изтезание.
- Трябва да си ходя - прошепна Аспен.
- Не искам да те пускам. - Устните ми докосваха ухото му. Подушвах познатия сапунен аромат.
- Америка Сингър, още малко потрай и ще заспиваш в прегръдките ми всяка божа вечер. Ще се будиш с целувките ми сутрин. И пак, и пак. - Прехапах устни при сладката мисъл. - Но сега се налага да те оставя. Насилваме късмета си.
Въздъхнах и отпуснах хватката си. Имаше право.
- Обичам те, Америка.
- И аз те обичам, Аспен.
Тези съкровени моменти щяха да ми дават сили в предстоящите изпитания: огорчението на мама, когато името ми не попаднеше сред тези на избраните, къртовския труд, с който щях да припечелвам пари за двама ни с Аспен, халата, която щеше да помете дома ни, когато най-накрая поискаше ръката ми, и всички мъчнотии, с които щяхме да се борим в брака си. Те бяха без значение за мен. Имах ли Аспен.
ПЕТА ГЛАВА
Седмица по-късно смогнах да се кача в къщичката преди Аспен.
Безшумното пренасяне на багажа ме позатрудни, но все пак се справих. Тъкмо пренареждах чиниите за пореден път, когато чух някой да изкачва дървото.