- Не.
- Моля?
- Не - думата ме опари като шамар през лицето.
- Аспен?
- Не знам как съм успял да се заблудя, че връзката ни има бъдеще. - Пак вплете пръсти в косите си, мъчейки се сякаш да изтръгне всички мисли за мен от главата си.
- Но нали току-що каза, че ме обичаш?
- Обичам те, Мер. Там е въпросът. Не искам да те тегля надолу. Няма да понеса да те гледам гладна, зъзнеща от студ и изплашена. Не мога да те превърна в Шестица.
Усетих напора на сълзите. Не говореше сериозно. Изключено. Но още преди да отворя уста, Аспен вече пълзе ше към изхода на къщичката.
- Къде... къде тръгна?
- Отивам си. Прибирам се вкъщи. Съжалявам за всичко, Америка. Дотук бяхме.
- Какви ги говориш?
- Приключи. Не ме чакай вече.
Сълзите ми рукнаха.
- Аспен, моля те. Да го обсъдим. Просто си разстроен.
- Повече, отколкото предполагаш. Но не заради теб. Просто не мога така, Мер. Не мога.
- Аспен, недей...
Той ме придърпа към себе си и ме целуна силно - истински - за последен път. После нощта го погълна. И за ради целия този театър, който се разиграваше в нашата държава, заради всички закони, които ни принуждаваха да се обичаме тайно, не можах дори да викна подир него. Не можах да му кажа „обичам те“ за последно.
В течение на следващите няколко дни семейството ми надуши, че нещо не е наред, но вероятно го отдаваха на нервите ми покрай Избора. Хиляди пъти ми идваше да се разридая, но се сдържах някак. Мъчех се да избутам до петък с надеждата, че всичко ще се върне постарому, след като излъчат печелившите имена по осведомителния бюлетин.
Сценарият непрекъснато се разиграваше в главата ми. Прочитат името на Силия или Кембър и майка ми остава разочарована, но не чак толкова, колкото ако беше непозната претендентка. Татко и Мей се радват искрено; все пак семействата ни бяха близки. Знам, че и Аспен мисли за мен, както и аз за него. Не се и съмнявам, че ще позвъни на вратата още преди края на предаването, от мен ще поиска прошка, а от татко - ръката ми. Ще е малко прибързано, понеже минаването на една от близначките във втори кръг не гарантира победа, но поне ще се възползва от всеобщата екзалтация. Така нещата ще потръгнат по-лесно.
Във въображението ми денят завършваше благополучно. Там всички заживяваха щастливо...
Оставаха десетина минути до началото на най-очакваната емисия и всички вече се бяхме подредили пред телевизора. Едва ли бяхме единствените, решени да не пропуснат и думичка от следващото обявление.
- Спомням си момента, в който избраха кралица Амбърли! Още от началото ми беше фаворитка. - Мама правеше пуканки, сякаш сядахме да гледаме филм.
- Ти участваше ли в томболата, мамо? - попита Джерад.
- Не, ангелче, на мама не й достигаха две години. За мой късмет обаче, се сдобих с баща ти - намигна му тя с игрива усмивка.
Леле. Очевидно беше в добро настроение. Не си спомням кога за последно я бях видяла да се държи любовно с тате.
- Кралица Амбърли е най-добрата кралица. Хем красива, хем умна. Искам и аз да съм като нея - въздъхна Мей.
- Наистина е добра кралица - съгласих се тихо.
Най-сетне удари осем часът и на телевизионния екран, съпроводен от инструментална версия на химна, се появи националният герб. Треперех ли, или така ми се струваше? Умирах си от нетърпение на целия този цирк да му се види краят.
Излезе кралят и даде кратки сведения за войната. Останалите съобщения също бяха сбити. Като че ли на сцената цареше всеобщо въодушевление. Явно и те се вълнуваха от предстоящото.
Следващ на подиума стъпи Организаторът на събития, канейки и Гаврил, който директно се отправи към кралското семейство.
- Добър вечер, Ваше Величество - поздрави той краля.
- Гаврил, радвам се да ви видя - гласът му издаваше трепетно напрежение.
- Предполагам, че очаквате с нетърпение оповестяването на щастливките?
- И още как. Присъствах на част от вчерашното теглене; прекрасни момичета.
- Тоест вече сте ги виждали ? - възкликна Гаврил.
- Само няколко от тях, само няколко.
- Случайно Негово Величество да ви е споделял наблюденията си, сър? - обърна се Гаврил към Максън.
- Нито дума. Знам също толкова, колкото и зрителите ни - увери го принцът. Очевидно се мъчеше да прикрие напрегнатостта си.
Ненадейно осъзнах, че дланите ми са потни.
- Ваше Величество - върна се пред кралицата водещият, - ще дадете ли някакъв съвет на щастливките?
Амбърли удостои камерата с ведрата си усмивка. Нямах представа как бе изглеждала в периода на Избора, но в живота си не бях виждала по-грациозна и приветлива личност.