- Насладете се на последната си нощ като обикновени момичета. От утре, каквото и да ви е подготвила съдбата, животът ви ще се промени завинаги. И един банален, но изпитан съвет: бъдете себе си.
- Мъдри думи, кралице, мъдри думи. А сега настъпи и моментът да обявим имената на трийсет и петте госпожици, избрани за участие в Избора. Дами и господа, нека заедно поздравим следните Дъщери на Илеа.
Националният герб отново запълни екрана. В малко квадратче в горния десен ъгъл изникна лицето на Максън. Така зрителите получаваха възможност да следят реакциите му при изреждането на снимките. Все пак и той като всички нас щеше да оценява претендентките още от пръв поглед.
В ръцете си Гаврил държеше съдбоносните картончета, от които щеше да прочете имената на момичетата, чийто свят, по думи на кралицата, щеше необратимо да се промени. Така започна Изборът.
- Госпожица Илейна Стоулс от Ханспърт, Трета каста. - На екрана изникна портрет на фино момиче с порцеланова кожа. Приличаше на истинска дама. Максън засия.
- Госпожица Тюздей Кийпър от Уейвърли, Четвърта каста. - Портрет на момиче с луничаво лице и някак по-зряло излъчване. Максън прошушна нещо в ухото на края.
- Госпожица Фиона Кастли от Палома, Трета каста. - Този път беше брюнетка с палещ поглед. Навярно моя връстница, само че с осанка на далеч по-... опитна моя връстница.
Обърнах се към мама и Мей.
- Не ви ли се струва крайно...
- Госпожица Америка Сингър от Каролина, Пета каста.
Врътнах рязко глава към телевизора и какво да видя ? Снимката от онзи щастлив ден, когато бях научила, че Аспен спестява за сватбата ни. Лицето ми искреше от надежда и младежка красота. От влюбеност. А някой идиот явно бе решил, че всичко това е заради принц Максън.
Майка ми изпищя право в ухото ми, а Мей скочи от дивана, разпилявайки пуканки из цялата стая. Джерад пък затанцува от радост. Татко... трудно беше да се каже, но май тайничко се подсмихваше зад книгата си.
Пропуснах да видя изражението на Максън.
Телефонът иззвъня.
И не спря да звъни дни наред.
ШЕСТА ГЛАВА
През следващата седмица в дома ни се заизреждаха служебни лица, изпратени да ме подготвят за Избора, включително една противна жена, която очевидно смяташе, че съм попълнила молбата за участие с лъжливи сведения, и дори дворцов страж, дошъл да обсъди протокола за сигурност с местните военни и да хвърли един поглед на дома ни. Явно не само в двореца щяха да ме грозят бунтовнически похищения, ами и в собствената ми къща. Просто прекрасно.
Получихме две телефонни обаждания от жена на име Силвия - която някак съумяваше да звучи едновременно нахакано и делово - с предложение да отправяме всякакви искания директно към нея. Като мой любимец сред орляка посетители се открои строен господин с козя брада, чиято задача беше да ми вземе мерки за нов гардероб. Не знаех доколко щеше да ми е приятно да се кипря с официални рокли като на кралицата всеки божи ден, но навярно промяната щеше да ми се отрази добре.
Последният гост позвъни на вратата ни в сряда следобед, два дни преди заминаването ми. На него се полагаше да ме инструктира относно всички официални правила на мероприятието. Беше крайно мършав чичко с мазна, зализана назад черна коса и свръхактивни потни жлези. Още с влизането помоли да обсъдим няколко въпроса в по-тесен кръг. Това беше първият сигнал, че се случва нещо важно.
- Бихме могли да ви поканим в кухнята, ако не възразявате - предложи мама.
Той попи челото си с носна кърпа и погледна към Мей.
- Без значение е. Но ми се струва най-разумно да изпратим младата госпожица в някоя друга стая.
Какво толкова имаше да казва, че Мей не биваше да присъства?
- Мамо? - възпротиви се жално сестричката ми.
- Мей, скъпа, иди да порисуваш. През изминалата седмица не си пипвала четката.
- Ама...
- Хайде, Мей, ще те изпратя - подканих я аз, виждай ки набъбващите в очите й сълзи.
Като се отдалечихме достатъчно, я прегърнах сърдеч но.
- Не се тревожи - прошушнах й на ухо. - Довечера ще ти разкажа всичко. Честна дума.
Малката все пак имаше благоразумието да не заподскача от щастие, разобличавайки тайната ни сделка. Просто кимна съзаклятнически и се отправи към кътчето си в татковото ателие.
Мама поднесе чай на Клечо и тримата седнаха на кухненската маса. Гостът ни извади купчина документи с прикрепена към тях химикалка и ги остави пред себе си, до папка с моето име на подвързията. Подреди грижливо материалите си и заговори.