Тук мама врътна очи, макар че мен лично това правило ме притесняваше най-много.
- Бъдете ли заловена в закононарушение, ще получите наказанието, предвидено от държавата за същата простъпка. Статутът ви на участничка в Избора не ви поставя над закона. В двореца е забранено да се носят дрехи и да се ядат храни, различни от подсигурените. Това условие засяга протокола за сигурност и ще бъде строго прилагано. Задължена сте да присъствате на всяко от петъчните издания на Илейски осведомителен бюлетин. В редки случаи, но винаги с предупреждение, в двореца ще гостуват видеоекипи или фотографи, а от вас се очаква да ги посрещнете любезно и да им позволите да надзърнат в живота ви с принца. За всяка ваша седмица в двореца семейството ви ще получава обезщетение. На тръгване ще ви връча първия чек. Също така, в случай че не спечелите короната, наши служители ще ви помогнат да се приспособите към ежедневието след Избора. Личният ви асистент ще ви окаже помощ с приготовленията преди отпътуването за двореца, както и с намирането на жилище и работа след напускането му. Спечелите ли си място в челната десетка, автоматично се превръщате в представителка на Елита. Извисите ли се до този статут, ще трябва да се запознаете със специфичните особености на живота и задълженията си като евентуална наследничка на трона. Дотогава не ви е позволено да издирвате подобна вътрешна информация. От този момент нататък сте повишена в Тройка.
- Тройка? - подскочихме и двете с мама.
- Точно така. След Избора на момичетата им е трудно да се върнат към някогашното си ежедневие. Двойките и Тройките се адаптират лесно, но Четворките и представителките на по-ниски касти обикновено срещат затруднения. Вие самата вече се ползвате със статут на Тройка, но семейството ви си остава в Пета каста. Спечелите ли съревнованието, вие заедно с всичките си роднини се превръщате в членове на кралското семейство, следователно - Единици.
- Единици - думата се отдели колебливо от устните на майка ми.
- Озовете ли се на финала, ще се омъжите за принц Максън и ще бъдете коронясана като принцеса на Илеа, приемайки всички права и задължения, съпътстващи това звание. Има ли нещо неясно?
- Не. - Тази част от правилника, колкото и гръмко да звучеше, ми се стори най-поносима.
- Чудесно. А сега ще ви помоля да подпишете този документ, декларирайки, че сте изслушали официалния инструктаж. А вие госпожо Сингър, се подпишете тук, в уверение на това, че сте получили първия чек.
Не видях сумата, но очите на майка ми плувнаха в сълзи. Хич не ми се искаше да напускам дома си, но дори един-единствен ден да се задържах в двореца и да си останехме само с този чек, пак щяхме да живеем комфортно цяла година. А и благодарение на новопридобитата ми популярност от всички страни щяха да завалят работни ангажименти. Но беше ли им позволено на Тройките да пеят? Ако ми се наложеше да избера някоя от кариерните възможности на Трета каста, май щях да се спра на учителската професия. Така поне щях да предавам музикалния си опит на други.
Клечо събра бумагите си и стана от масата, изказвайки благодарност за отделеното време и за чая. Чакаше ме среща с един последен държавен служител преди отпътуването -с моя личен асистент: човека, който щеше да ми съдейства с подготовката у дома и процедурата по официалното изпращане на летището. От там нататък... ами от там нататък просто щях да разчитам единствено на себе си.
Гостът ни ме помоли да го изпратя до вратата, а мама се зае с приготвянето на вечерята. Не ми беше приятно да оставам насаме с него, дори за толкова кратко.
- И още нещо - спря се Клечо с ръка върху дръжката на вратата. - Това не е точно правило, но би било неразумно да го пренебрегвате. Предложи ли ви нещо принц Максън, не отказвайте. Каквото и да е то. Вечеря, разходка, целувка - повече от целувка - каквото и да било. Не отклонявайте негово предложение.
- Моля? - Нима същият този господин, който ме бе накарал да заверя с подпис целомъдрието си, сега ме насърчаваше да го поверя в ръцете на Максън?