Денят започна неловко. Кена дойда да ме изпрати за едно с Джеймс, което беше мило от нейна страна, предвид напредналата бременност и видимата й умора. Кота също ни навести, макар че неговото присъствие ми подейства по-скоро изнервящо, отколкото успокоително.
Докато изминавахме пътя от къщата ни до подсигурената кола, Кота умишлено крачеше най-бавно, позволявайки на струпаните фотографи и изпращачи да го огледат добре. Тате просто поклати глава, а в колата никой не гъкна.
Мей беше единствената ми утеха. През цялото време ме държа за ръка, стараейки се да ми предаде от иначе заразния си ентусиазъм. Пръстите ни още бяха преплетени, когато излязох на претъпкания площад. Имах чувството, че всеки жител на окръг Каролина бе дошъл да ме изпроводи. Или пък да види с очите си за какво е цялата шумотевица. От подиума, на който ме изправиха, виждах стотици зяпащи очи.
От високото ясно си личаха и границите между отделните касти. Маргарета Стайнс и семейството й, членове на Трета каста, ме гледаха на кръв. Тенаил Дигър, скромна Седмица, ми пращаше въздушни целувки. По-горните класи се взираха в мен, сякаш си бях присвоила нещо тяхно. От Четвърта надолу ме насърчаваха най-искрено - бедното момиче, тръгнало нагоре. Всички ме виждаха по свой собствен начин, за всеки олицетворявах нещо различно.
Постарах се да отвърна на стотиците погледи с гордо вдигната глава. Решена бях да се представя добре. Щях да съм символ на възхода, най-висшата сред нисшите. Този стремеж събуждаше у мен чувство за целеустременост. Америка Сингър: героиня на нисшите касти.
Кметът говореше разпалено.
- И Каролина ще приветства ослепителната дъщеря на Магда и Шалом Сингър, новата лейди Америка Сингър!
Тълпата избухна в аплодисменти и радостни викове. Някои хвърляха цветя на подиума.
Заслушах се в глъчката за момент, махайки лъчезарно, после продължих да оглеждам многолюдната навалица, но този път с различна цел.
Жадувах да видя за последно лицето му. Нямах пред става дали е дошъл. На предишния ден ми беше направил комплимент, но с още по-сдържан и хладен тон от онзи, с който ми бе говорил в къщичката на дървото. Всичко беше приключило и го знаех отлично. Но обичаш ли ня кого почти две години, не можеш току-така да го зали чиш от съзнанието си.
Няколко пъти обходих с поглед тълпата, преди да го открия, и още в същия момент ми се прищя да не бях. Аспен стоеше усмихнат с Брена Бътлър пред себе си, не брежно преметнал ръка през кръста й.
Май в крайна сметка някои хора бяха способни да те заличат като с гума.
Брена беше Шестица и горе-долу на моята възраст. Можеше да се нарече красива, но по нищо не си прили чаше с мен. Сигурно тя щеше да се сдобие със сватбата и с живота, за които Аспен така усърдно спестяваше. Пък и май като цяло беше забравил грижите около военния набор. Тя му се усмихна и се върна при семейството си.
През цялото време ли я беше харесвал? Дали тя не беше момичето за всеки ден, а аз -онази, която го хранеше и обсипваше с целувки веднъж седмично? Внезапно ме споходи мисълта, че вероятно всичките онези дълги, тягостни часове на инвентаризиране, с които уж гледа ше да не ме отегчава по време на тайните ни разговори, всъщност са били доста вълнуващи.
Бях твърде бясна да плача.
Освен това бях обкръжена от почитатели. Така че, без да привличам вниманието на Аспен, насочих своето към благоговеещите лица пред мен. Призовах отново усмив ката си, този път още по-широка, и започнах да махам на публиката. Нямаше да му позволя да разбива сърцето ми наново. Лично той ме беше издигнал тук и възнамерявах да извлека възможно най-голяма полза от новата си слава.
- Дами и господа, да изпратим заедно Америка Сингър, любимата ни Дъщеря на Илеа! - подкани кметът. Зад гърба ми скромен оркестър засвири националния химн.
Още радушни възгласи, още цветя. Без да усетя, кметът се беше доближил до ухото ми.
- Би ли искала да кажеш нещо, скъпа?
Не знаех как да му откажа, без да прозвуча грубо.
- Благодаря ви, но съм прекалено развълнувана за речи.
Той стисна ръцете ми в своите.
- Разбираемо е, мило момиче. Не бой се, аз ще се погрижа. В двореца ще те научат на ораторство. Ще ти е нужно.
Кметът запозна скупчилото се многолюдие с положителните ми качества, дяволито загатвайки, че съм била твърде интелигентна и красива за Петица. Стори ми се свестен човек, но понякога дори добродушните членове на по-горните касти имаха навика да се изказват покро вителствено.