След прибързан поздрав, две жени ме хванаха за ръцете и ме поведоха към входа.
- Простете за темпото, госпожице, но групата ви закъсня - обясни едната.
- Опасявам се, че вината е моя. Малко се поразприказвах на летището.
- С почитателите? - учуди се другата.
Двете си размениха непонятни за мен погледи, след което ме повлякоха нанякъде, разяснявайки припряно какво се крие зад вратите по пътя ни.
Отдясно се намирала трапезарията, отляво - Банкетният салон. В бързината ми се мярнаха просторни градини отвъд стъклените врати и много ми се прииска да поспрем. Още преди да съм проумяла накъде ме водят, жените ме тикнаха в огромна стая, същински кошер с кипяща дейност вътре.
Насред блъсканицата се отвори тясна пролука, разкривайки редове от огледала, заредени с момичета, върху чиито коси и нокти се трудеха цял куп специалисти. Покрай десетките закачалки с дрехи се разнасяха викове като „Намерих боята!“ и „С това изглежда дундеста“.
- Ето ги! - Една жена, очевидно разпоредителката, си проправи път към нас. - Аз съм Силвия. Говорихме по телефона. - Заяви тя вместо по-нататъшно представяне и директно мина към работата: - Като начало трябва да ти направим няколко предварителни снимки. Ела насам. - Нареди, посочвайки табуретка в специално оборудван фотографски кът. - Не се стеснявайте от камерите, дами. Подготвяме извънреден материал за преобразяването ви; все пак всяко момиче в Илеа ще си мечтае да изглежда като вас след днешната ни работа.
Чак тогава забелязах, че цели операторски екипи блуждаеха из стаята, интервюираха момичетата и ги снимаха от глава до пети. Като събраха достатъчно материал, Силвия започна да раздава заповеди.
- Отведете лейди Селест в първа гримьорна, лейди Ашли - в пета... и като гледам, десета тъкмо се освобождава. Започвайте лейди Марли там, а лейди Америка водете в шеста.
- Слушай сега - заговори ме нисък, тъмнокос мъж, придърпвайки ме към стол с цифрата шест на облегалката. - Трябва да обсъдим имиджа ти. - Заяви делово.
- Имиджът ми? - Нямаше ли да съм себе си? Нали уж точно това ми спечели участие?
- Какво излъчване да ти придадем? С тая червена коса можеш да си дяволски добра изкусителка, но ако държиш на по-скромен фасон, така да бъде - обясни сериозно стилистът.
- Нямам намерение да се правя на чучело, за да угодя на някакъв си тип, когото дори не познавам. - Нито пък харесвам, добавих наум.
- И таз добра. Май си имаме личност, а? - рече напевно, сякаш говореше на дете.
- Всеки човек е личност.
Мъжът ми се усмихна.
- Хубаво де. Няма да променяме имиджа ти, просто ще го подчертаем. Трябва да те поошлайфам тук-там, но пък ненавистта ти към фалша може да се окаже най-положителната ти черта. Не я предавай, гълъбче. - Потупа ме по гърба и се отдалечи, изпровождайки цяла група жени към мен.
Не предполагах, че като каза „поошлайфам“, говореше буквално. Няколко служителки се хванаха да жулят тялото ми, понеже очевидно ми нямаха вяра, че ще се справя сама. След това всяко видимо кътче от кожата ми бе щателно намазано с лосиони и масла с аромат на ванилия, който, подшушна ми една от козметичките, бил любимият на Максън.
След като се увериха, че съм станала достатъчно „шлифована“ и ароматна, насочиха вниманието си към ноктите ми. Изпилиха ги, излъскаха ги и като с магическа пръчица загладиха щръкналите покрай тях кожички. Обясних им, че предпочитам да не използват цветен лак, но горките така се разочароваха, че им позволих да лакират ноктите на краката ми. За щастие, подбраха приятен неутрален нюанс.
После тумбата козметички се прехвърли на следващата претендентка, а аз останах в стола си, кротко очаквайки поредния етап на разкрасяването. Покрай гримьорната намина снимачен екип и насочи камерата към ръцете ми.
- Не мърдай - заповяда ми операторката, оглеждайки с присвити очи ноктите ми. -Лакирали ли са те изобщо?
-Не.
Жената въздъхна, снима за архива и продължи нататък.
И в моите гърди се надигна уморена въздишка. С ъгълчето на дясното си око отчетох някакво рязко движение. Обърнах глава в посоката, от която идваше, и видях едно от момичетата да се пули в нищото, докато кракът й подскачаше конвулсивно нагоре-надолу под фризьорската пелерина, с която я бяха наметнали.
- Добре ли си? - загрижих се.
Гласът ми я изтръгна от транса. Погледна ме печално.
- Искат да ме изрусят. Твърдят, че русото щяло да подхожда на кожата ми. Просто съм на тръни.