По гръбнака ми пробягаха студени тръпки.
Свърнахме зад един ъгъл и се качихме по масивно стълбище до втория етаж. Килимите бяха като тучна ливада под обувките ми; имах чувството, че ходилата ми цели потъват измежду нишките им. Високите прозорци пропускаха изобилна светлина и всичко ухаеше на стоплени от слънцето цветя. По стените висяха огромни картини, изобразяващи предишни крале, както и някои държавници от някогашна Америка. Поне аз за такива ги взех, съдейки по липсата на корони.
- В стаите си имате всичко необходимо. Ако интериорът не ви устройва, просто кажете на прислужниците. Всяка от вас ще разполага с по три. И те ви очакват в стаите. Ще ви помогнат с разопаковането на багажа и приготовленията за вечеря. Преди да се явите в трапезарията тази вечер, ще се съберете в Дамския салон, където ще ви пуснем днешната емисия на Илейски осведомителен бюлетин. Следващата седмица и вие самите ще имате честта да излезете на кралската сцена! Тази вечер ще можете да видите част от кадрите от изпращанията ви и пристигането в двореца. Несъмнено ще е интересно. За ваше сведение, принц Максън още не е гледал видеоматериала. Ще го види по едно и също време с целия илейски народ. А утре ще се запознаете официално с Негово Височество. Днес всички претендентки ще вечеряте заедно, за да се опознаете, а от утре играта започва!
Преглътнах тревожно. Правила, изисквания, публика - всичко това ми идваше в повече. Исках единствено да се усамотя с цигулката си.
Обиколихме втория етаж, оставяйки момичета по стаите им. Моята беше скътана зад един ъгъл и споделяше малкото си вестибюлче със стаите на Бариел, Тайни и Джена. Радвах се, че не е в центъра на суматохата, като тази на Марли например. Поне така имах шанс за малко спокойствие.
Когато Силвия ми пожела „приятна вечер“, отворих вратата, а от вътре ме посрещнаха удивените възклицания на трите прислужнички. Едната шиеше в ъгъла, а другите две чистеха вече идеално чистата стая. Спуснаха се към мен и се представиха като Луси, Ан и Мери, но почти на момента забравих коя коя беше. Едва ги убедих да си тръгнат. Не исках да прозвуча грубо, понеже си личеше с какво нетърпение очакват нарежданията ми, но имах нужда да остана сама.
- Просто искам да подремна малко. Сигурна съм, че и вашият ден е бил тежък с всичките тези подготовки. Най-много ще ми помогнете, ако ме оставите да си почина. Тъкмо и вие ще поотморите, а като дойде време за бюлетина, моля да ме събудите.
Слугините посрещнаха предложението ми с куп благодарности и поклони, маниер от който се опитах да ги отуча, а после ме оставиха сама в стаята. Не се почувствах по-добре. Пробвах да се изтегна на леглото, но всичките ми мускули се бяха вкочанили, отказвайки ми да изпитам поне мъничко комфорт в тази така чужда обстановка.
В единия ъгъл ме чакаха цигулка, китара и великолепно пиано, но нямах сили да им обърна внимание. Раницата ми си седеше неразопакована в края на леглото - и тази работа ми се струваше къртовска. Знаех, че са ми оставили хубави нещица в гардероба, в скрина, в
банята, но ми липсваше изследователски дух.
Не помръднах от леглото. Макар и да ми се струваха едва броени секунди, съзнавах, че бяха минали часове, преди прислужниците да почукат плахо на вратата ми. Поканих ги да влязат и дори им позволих да ме облекат. Така искрено се стремяха да ме улеснят, че просто сърце не ми даде да ги отпратя отново.
Прибраха част от косата ми назад с помощта на тънки фибички и освежиха грима ми. Спряха се на рокля в тъмнозелено с дължина до пода - а тя, подобно на целия ми останал гардероб, беше лично тяхна изработка. Ако не се бях качила на ниските котешки токчета, щях да я настъпвам при всяка крачка. Точно в шест Силвия почука на вратата и помоли с трите ми съседки да я придружим до фоайето в дъното на коридора, където изчакахме и останалите момичета. После тръгнахме надолу по стълбището към Дамския салон. Двете с Марли се намерихме и извървяхме пътя заедно.
Тракането на трийсет и пет чифта токчета по мраморните стъпала огласи двореца като барабанен бой на елегантен марш. Размениха се няколко приглушени думи, но повечето момичета крачеха мълчаливо. Когато подминавахме трапезарията, ми направи впечатление, че вратите са затворени. Дали кралското семейство не се наслаждаваше на последната си вечеря в своя досегашен състав?