Влязох в грамадната баня и всяка една от тромавите ми стъпки отекна в обширните повърхности от фаянс и стъкло. В едно от дългите огледала по стените забелязах, че Луси хвърля учудени погледи на мръсотията по нощницата ми. После и бдителните очи на Ан отчетоха нередността. Най-накрая - и тези на Мери. За радост, никоя от трите не тръгна да ми задава въпроси. От кръстосания разпит на предишния ден бях останала с впечатлението, че доста обичат да си врат носа в чужди работи, но грешах. Просто искаха да ми угодят всячески. А това какво съм правила извън стаята си нощем - да не говорим пък извън двореца - нямаше връзка с отговорностите им.
Затова просто съблякоха внимателно нощницата ми и ме поканиха във ваната.
Не бях свикнала да се показвам гола пред други хора - даже пред мама и Мей не го правех, но нямах избор. Трите момичета щяха да ме обличат и събличат през целия ми престой в двореца, така че трябваше да свиквам. Чудех се какво ли ги очакваше, след като си тръгнех. Дали щяха да им поверят грижите за други претендентки, които, за разлика от мен, щяха да останат в съревнованието? Дали си нямаха други ангажименти в кралския дом, от които временно бяха освободени? Струваше ми се невъзпитано да любопитствам или пък да загатвам, че не ми остава много време в двореца, затова си мълчах.
Като излязох от ваната, Ан изсуши косата ми и прихвана няколко кичура с панделките, които си бях донесла от къщи. Бяха сини и по една щастлива случайност си пасваха с цветята върху една от ежедневните рокли, ушити от прислужничките, по тази причина се спряхме на нея. Мери се погрижи за лицето ми, нанасяйки грима пестеливо, а Луси втри ароматен лосион в ръцете и краката ми.
Имах голям избор от бижута, но вместо това помолих да ми донесат кутията с моите джунджурийки. Изрових фина верижка с висулка във формата на птичка, подарък от татко, която беше сребърна и отиваше на значката ми. Взех нещичко и от кралската колекция -възможно най-скромните обеци.
Ан, Мери и Луси ме огледаха от глава до пети и се усмихнаха одобрително. Приех реакцията им като знак, че изглеждах достатъчно изискано за закуска. Поклониха ми се лъчезарно и ми пожелаха успех. Ръцете на Луси отново трепереха.
Отидох във фоайето, където се бяхме срещнали предишния ден. Бях първа, така че седнах на едно диванче, за да изчакам останалите. И те започнаха да прииждат една по една. Моментално ми направи впечатление общото помежду им. Всяко от момичетата изглеждаше удивително. Косите им бяха прибрани назад в сложни плитки и букли. Гримът им беше съвършен, а роклите - педантично изгладени.
Докато аз се бях спряла на най-елементарния тоалет за първия си ден в двореца, тези на конкурентките ми бяха обсипани с брокати и пайети. Две от момичетата се появиха с почти еднаква премяна. Веднага се върнаха по стаите, за да се преоблекат. Никоя не искаше да се слее с тълпата и наистина - всяка изпъкваше по свой си начин. Дори аз.
В стаята, пълна с преобразени в Единици жени, аз си оставах Петица в хубава рокля.
Някои момичета още се бавеха; а аз си мислех, че моята сутрешна подготовка беше отнела много време. Дори когато Силвия дойде да ни поведе към долния етаж, се случи да чакаме Селест и Тайни2, която действително беше толкова дребничка, че се бе наложило да стесняват роклята й в последния момент.
2 (Tiny (англ.) - дребен, малък. - Б. пр.)
Когато се събрахме, тръгнахме вкупом надолу по стълбището. На стената отсреща имаше огледало в позлатена рамка и всички си хвърлихме по един последен поглед преди срещата с Максън. Зърнах се между Марли и Тайни. Определено изглеждах семпло на фона на целия този разкош.
Но поне приличах на себе си, а това ми донесе известно облекчение.
Стигнахме до първия етаж с очакването, че ще ни отведат в трапезарията - уж там щяхме да се храним. Вместо това се озовахме в Банкетния салон, чиито маси бяха подредени поединично в редици. Оборудвани бяха със столове, чинии, чаши и сребърни прибори, но храна липсваше. Дори бегла миризма не се долавяше. В единия ъгъл пред масите няколко диванчета оформяха скътано сепаре. Шепа оператори, разпилени из салона, заснемаха пристигането ни.
Влязохме в индийска нишка, заемайки произволни места, тъй като върху покривките нямаше табелки с имена. Марли седна пред мен, а Ашли - от дясната ми страна. Повече не ми трябваше да се оглеждам. Голяма част от момичетата вече си бяха спечелили поне по една съюзничка, каквато аз бях намерила в лицето на Марли. Ашли си беше избрала място до мен, което ме наведе на мисълта, че търси компанията ми. Въпреки това не ми говореше. Вероятно снощните кадри още й държаха. Но пък тя поначало си беше мълчалива. Реших, че е редно поне да я поздравя; в най-лошия случай просто нямаше да ми отговори.