- Ашли, прекрасна си днес.
- О, благодаря ти - отвърна ми скромно. И двете се поогледахме дали операторските екипи не са наблизо. Не че разговорът ни беше личен, но нужно ли беше да улавят всичко? - Не мога да се нарадвам на новите си бижута. Твоите къде са ?
- Ами, прекалено тежки ми се сториха. Реших да не ги разнасям със себе си.
- Тежички са, да. Имам чувството, че нося десет килограма върху главата си. Но не можах да се сдържа. Кой знае колко време ми остава в двореца?
Странно. Бях останала с впечатлението, че колкото и смирена личност да беше, на Ашли не й липсваше самоувереност. С излъчването и поведението си демонстрираше сериозен потенциал за наследничка на трона. Точно от нея не очаквах да се предаде така рано.
- Нямаш ли вяра, че ще спечелиш? - учудих се на глас.
- Разбира се, че имам - подшушна ми тя. - Но не искам да прозвуча нескромно! - Намигна ми, а аз се разхихиках.
Поредната ми грешка. Кискането привлече вниманието на Силвия, която тъкмо влизаше в салона.
- Шшшт. Една дама никога не повишава глас отвъд дискретния шепот.
Помещението притихна. Бузите ми пламнаха от при-теснение, че камерите са уловили гафа ми.
- Здравейте отново, дами. Надявам се всички добре да сте отпочинали през първата си нощ в двореца, защото от днес започваме работа. Предстои да ви запозная с подобаващия етикет, чието усвояване ще продължи по време на целия ви престой тук. Имайте предвид, че съм длъжна да докладвам за пропуските ви пред кралското семейство.
Осъзнавам, че звучи крайно, но това не е детска игра. Някоя от вас ще се превърне в следващата принцеса на Илеа. Задачата ни е сериозна. Нужно е да вложите старание в облагородяването си, независимо от предишното ви социално положение. Ще се преобразите в дами от глава до пети. Тази сутрин ще получите първия си урок. Етикетът на хранене е от изключителна важност и задължително трябва да го овладеете, преди да седнете на вечеря с кралското семейство. Колкото по-бързо преодолеем това занятие, толкова по-скоро ще получите закуска, така че брадички горе, моля.
Менторката ни се впусна да обяснява от коя страна се сервира, с каква чаша какво питие се консумира и колко непростимо е да се пресягаме през масата. Задължително трябваше да застиламе скута си с кърпа и да държим ръцете си върху нея, докато не се хранехме. Забранено ни беше да заговаряме по-висшестоящи персони. Разбира се, можехме да разговаряме със съседките си по маса, но винаги по подобаващо културен начин. При последната забележка Силвия ми отправи красноречив поглед.
Елегантните й напътствия не свършваха, а стомахът ми започваше да се бунтува. Приучила го бях на три хранения, пък били те и скромни. Умирах за закуска. И вече започваше да ми личи, когато на вратата се почука. Отвориха я двама стражи, отстъпвайки встрани, за да пуснат принц Максън.
- Добро утро, дами - огласи салона той.
По масите настана осезаема приповдигнатост. Момичетата изпънаха гърбове, отметнаха букли зад рамо и подръпнаха роклите си оттук-оттам. Погледът ми се спряне на Максън, а на Ашли, чиито гърди се издигаха и спадаха главоломно. Почувствах се неудобно, задето я хващах в такъв момент.
- Ваше Величество - поздрави го Силвия с реверанс.
- Привет, Силвия. Ако нямате нищо против, бих желал да се представя на младите си гостенки.
- Заповядайте - отвърна му тя с още един поклон.
Очите на принца обходиха салона и се спряха на моите. Усмихна ми се. Не го очаквах. Почти уверена бях, че е размислил през нощта и ще ме изкара за назидание пред всички заради постъпката ми. Но май хич не ми се сърдеше. Изглежда, бях му подействала като глътка свеж въздух. Вероятно дворцовият живот го отегчаваше до смърт. Каквато и да беше причината, усмивката му ми даде надежда, че престоят в кралския дом нямаше да е чак такъв ад. Възвърнах си снощното намерение да му се извиня и само се молех да ме изслуша.
- Дами, с ваше разрешение, бих предпочел да се запозная с всички ви поотделно. Убеден съм, че и вие като мен очаквате с нетърпение закуската, затова ще се постарая да не ви отнемам много време. Надявам се ще ми простите, ако не запомня имената ви веднага; доста сте.
Последва приглушено кискане. Максън пристъпи чевръсто към момичето на крайната дясна маса в първата редица и я покани на сепарето. Поговориха няколко минути, после станаха едновременно. Той й се поклони, а тя му отвърна с реверанс, после се върна на масата и зашушука нещо на съседката си. Принцът премина към следващото момиче. Всеки от поверителните разговори продължаваше по около пет минути. Явно Негово Височество се опитваше да придобие представа за кандидат-съпругите си по бързата процедура.