- Тъкмо там е въпросът... не искам да се прибирам.
- Така ли? - той прокара пръсти през косата си, откликвайки с хумор на собствената си неориентираност.
- Позволявате ли да съм откровена с вас?
Той кимна.
- Трябва да остана. Семейството ми има нужда от помощ. Дори една седмица да ме приютите, ще промените живота им.
- Да разбирам ли, че сте тук заради парите?
- Да. - Не ми беше приятно да го призная. Надявах се да не ме помисли за използвачка. Всъщност май точно такава си бях. Но нещата не бяха толкова прости. - Освен това има... определени хора - вдигнах поглед към него, - с които нямам сили да общувам точно в момента.
Максън кимна разбиращо, без да коментира.
Поколебах се какъв да е следващият ми ход. Май най- лошото, което можеше да ми се случи, беше да ме изпрати вкъщи въпреки всичко, ето защо се престраших да продължа.
- Ако ми позволите да остана, дори за кратко, съм го-това да ви предложа една сделка - рискувах аз.
Той вирна вежди.
- Сделка ли ?
Прехапах устни.
- Ако ме оставите в двореца... - Колко глупаво щеше да прозвучи само! - Добре де, ето какво, вие сте не кой да е, ами самият принц. По цял ден сте зает с държавни работи, а отгоре на всичко трябва да намерите време и за отсяване на най-подходящото от трийсет и пет, или по- скоро трийсет и четири момичета. Доста натоварващо, права ли съм?
Той кимна. Дори при мисълта умората изплува върху лицето му.
- Не смятате ли, че малко подкрепа би ви се отразила добре? Подкрепа от вътрешен човек, приятел, ако щете?
- Приятел, а? - повтори той.
- Точно така. Позволете ми да остана и ще ви помогна. Ще съм ви приятел. - Той се усмихна. - Няма да си хабите труда да ме ухажвате. Вече сте наясно, че не изпитвам чувства към вас. Но ще можете да говорите с мен по всяко време, а аз ще се опитам да съм ви от полза. Снощи ми споделихте, че си търсите довереница. Е, докато си намерите постоянна, аз мога да съм ви временна. Стига да желаете.
Изражението му беше благосклонно, но и с нотка мнителност.
- Запознах се с почти всички момичета в този салон, но тъкмо Вас бих избрал за приятел. Ще се радвам да ми погостувате.
Нямах думи да изразя облекчението си.
- А дали ще е възможно - продължи Максън - да ви наричам „мила моя“?
- Изключено - отсякох шепнешком.
- Е, знайте, че ще упорствам. Нямам навика да се отказвам току-така.
Повярвах му, макар и идеята хич да не ми се нравеше.
- Към всички момичета ли се обръщаш така? - кимнах с глава към масите.
- Да, и като че ли на всичките им допадна.
- Точно затова на мен не ми допада - отвърнах и станах от дивана.
Максън се изправи, подсмихвайки се. При други обстоятелства вероятно щях да го изгледам на кръв, но в този случай коментарът ми излезе комичен. Той ми се поклони, а аз направих реверанс и се върнах на мястото си.
Такъв глад ме мъчеше, че едва дочаках да се изредят и последните претендентки. Докато срещите с принца приключваха, можех да мисля единствено за първата си закуска в двореца.
Максън застана в центъра на стаята.
- Ще поканя момичетата, които не съм помолил да останат по местата си, да последват Силвия до трапезарията. Съвсем скоро ще се присъединя към Вас.
Ами другата групичка? Хубаво или лошо беше да останеш в салона?
Станах и заедно с повечето момичета се отправихме към вратата. Явно Максън искаше да отдели по-специално внимание на другите. Ашли беше една от тях. А тя несъмнено заслужаваше специално внимание, родена беше за принцеса. Само нея познавах. Все пак конкурентките ми не се избиваха да се запознаят с мен. Снимачният екип остана в салона, за да улови предстоящото събитие, а ние тръгнахме към трапезарията.
Влязохме в грандиозната зала и пред нас се озоваха не кои да е, а самите крал Кларксън и кралица Амбърли, по-величествени, отколкото някога си ги бях представяла. Посрещнаха ни още цял куп камери, жадни да уловят първата ни среща с кралското семейство. В първия момент се поколебах дали не е редно да се върнем при вратата и да изчакаме покана. Но всичките ми спътнички продължиха напред, макар и малко плахо. Побързах да седна на обозначеното си място с надеждата, че не бях привлякла нежелано внимание.
Силвия влезе директно по петите ни и пое сцената в свои ръце.
- Дами, за жалост, не успяхме да стигнем до този важен момент от обучението ви. Винаги когато влизате в стая, където сте в присъствието на краля или кралицата, или когато някой от тях се появи пред вас, е уместно да се поклоните. Изчаквате да ви поздравят и чак тогава заемате мястото си. Да опитаме всички заедно. - Обърнахме се към кралската маса и направихме дружен реверанс.