- Добре дошли, момичета - обади се първа кралицата. - Моля, заповядайте на трапезата. За нас е радост да ви посрещнем. - Имаше нещо увлекателно в тембъра на гласа й. Беше спокоен като изражението й, но в никакъв случай равнодушен.
Както ни беше предупредила Силвия, сервитьорите дойдоха от дясната ни страна, за да налеят портокалов сок в чашите ни. Чиниите пристигнаха покрити върху огромни подноси и главните келнери вдигнаха похлупаците им пред нас. Ароматната пара на палачинките топло обгърна лицето ми. За щастие, пълното с възхита шушукане по масите замаскира къркоренето на стомаха ми.
Крал Кларксън благослови храната и закуската започна. Минаха няколко минути, преди Максън да се появи в трапезарията, възпирайки колективния ни поклон.
- Моля ви, дами, не ставайте. Приятна закуска! - Отиде до главната маса, целуна бузата на майка си, потупа сърдечно баща си по гърба и зае мястото си отляво на краля.
Каза нещо в ухото на най-близкия келнер, разсмивайки го, и после започна да се храни.
Ашли не дойде. Нито пък някое от другите момичета. Огледах се недоумяващо, преброявайки празните места. Осем. Осем момичета липсваха.
Крие, която седеше срещу мен, отговори на въпроса в очите ми.
- Няма ги вече.
Как така ги няма? А, ясно. Няма ги...
Не можех да си въобразя какво толкова бяха казали през онези пет минути, за да отблъснат Максън, но внезапно се зарадвах, че бях избрала да съм откровена с него. Просто ей-така броят ни беше спаднал до двайсет и седем.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Операторите направиха обиколка на трапезарията и ни оставиха да се храним на спокойствие, заснемайки един последен кадър с принца, преди да си тръгнат.
Бях малко шокирана от ненадейната елиминация на осемте участнички, но Максън като че ли не страдаше особено. Похапваше безгрижно и докато го гледах, реших, че трябва да последвам примера му, преди закуската ми да е изстинала. Храната и този път ми се стори почти нереално вкусна. Портокаловият сок беше толкова наситен, че отпивах по съвсем малко, за да го преглътна. Яйцата и беконът бяха божествени, а палачинките -съвършено изпипани, не като полупрозрачните, които приготвях вкъщи.
Множеството въздишки на блаженство, които се носеха из стаята, ми подсказваха, че не бях единствената почитателка на храната. Взех си ягодова тарталета от кошничката в средата на масата, разбира се, с помощта на специалната щипка, както бях инструктирана. Поозърнах се леко насам-натам, за да намеря доволните изражения на другите Петици. Чак в този момент осъзнах, не бях последната останала представителка на Пета каста.
Нямах представа дали Максън е наясно с този факт - та той дори имената ни не знаеше, но ми се стори странно, че и двете момичета бяха отстранени. Дали и аз щях да съм сред изгонените, ако бях поредното непознато момиче при първата среща с принца? Погълната от мисли, отхапах от ягодовия сладкиш. Пълнежът беше толкова сладък, а тестото - така неустоимо ронливо, че всеки милиметър от устата ми се отдаде на изкушението и вкусовите ми рецептори надвиха над всички останали сетива. Тихичък несъзнателен стон излезе от гърлото ми, но бях безсилна да го спра - по-вкусно нещо не бях опитвала. Отхапах си още веднъж, а дори не бях преглътнала първата хапка.
- Лейди Америка? - изненада ме нечий глас.
Всички глави в салона се извърнаха в посоката, от която идваше. Не можех да повярвам, че принц Максън се бе обърнал така небрежно към участничка, и то пред останалите.
По-лошото в случая беше, че още се борех с последната си щедра хапка. Покрих устата си с ръка и задъвках колкото можах по-бързо. Едва ли ми отне повече от няколко секунди да преглътна, но с толкова много погледи, насочени към мен, ми се стори цяла вечност. Селест злорадстваше неприкрито. Сигурно ме имаше за лесна плячка.
- Да, Ваше Величество? - отвърнах веднага щом освободих устата си.
- Наслаждавате ли се на храната? - Максън изглеждаше така, сякаш бе на ръба да прихне в смях - или заради смутената ми физиономия, или задето ми беше подхвърлил фраза от първия ни крайно поверителен разговор.
И аз самата едва запазих благоприличие.
- Превъзходна е, Ваше Величество. Тази ягодова тарталета... какво да ви кажа, имам по-малка сестричка, която обожава сладкишите. Сигурно би се разплакала от блаженство, ако я опита. Божествена е.
Максън преглътна хапка от собствената си закуска и се облегна назад в стола си.
- Наистина ли би се разплакала? - като че ли диалогът ни тръгна в още по-интересна за него посока. Странни възгледи имаше за женската ранимост.