Позамислих се.
- Да, сигурна съм. Няма навика да сдържа емоциите
си.
- А бихте ли се обзаложили? - запрати ми той следващия си въпрос. Направи ми впечатление, че главите на всички момичета се въртяха ту към мен, ту към него, сякаш не бяхме на маса, а на тенис турнир.
- Стига да имах пари за облог, да, определено бих - усмихнах се при мисълта да играя хазарт с нечии сълзи на радост.
- Добре тогава, какво друго сте склонна да заложите? Струвате ми се веща в сключването на сделки - закачката ни видимо му доставяше удоволствие. Така да бъде. Бройте ме вътре, Ваше Височество.
- Какво бихте искали? - поставих и аз питането си. Чак тогава се замислих какво ли бих могла да предложа на човек, който си имаше всичко.
- Въпросът е вие какво бихте искали от мен - извърна играта той.
Това вече беше интересен въпрос. Не какво аз бих могла да му предложа, а какво той на мен. Целият свят беше в краката му. И така...
Не бях Единица, но водех първокласен живот. Бях затрупана с храна и спях в най-удобното легло на света. Разполагах със собствена прислуга, макар и не по свое желание. А скимнеше ли ми, че се нуждая от друго, трябваше просто да си го поискам.
Единственото ми желание в онзи момент беше да се почувствам на по-земно място, а не в бляскав дворец. Иначе казано: да съм сред семейството си, и то не по фуста и грим. Нямаше как да си изпрося посещение на близките. Едва един ден беше минал.
- Ако се разплаче, искам да нося панталони цяла седмица - пробвах се накрая.
Край масите прозвънтя сдържан и благовъзпитан смях. Дори кралят и кралицата явно сметнаха искането ми за комично. Лейди Амбърли ме гледаше приветливо, сякаш току-що се бяхме запознали истински.
- Дадено - прие Максън. - А ако не пророни и сълза, ми дължите разходка в градината утре следобед.
Разходка в градината? Само толкова ли? Какво по-тривиално хрумване? Но пък предишната вечер принцът ми бе споделил колко затворен е светът му. Може би не знаеше как да покани момиче на лична среща. Сигурно му беше толкова чуждо, че само по този завоалиран начин го умееше.
Някоя от съседките ми по маса издаде неодобрителен звук. Ясно. Чак сега проумявах, че загубех ли облога, щях да съм първата, спечелила официалната привилегия да се срещне насаме с принца. Нещо ме подтикваше да продължа с преговорите по сделката, но в името на отзивчивостта, която му бях обещала, не можех да отблъсна първите му аванси.
- Условията ви са тежки, сър, но съм готова да си стиснем ръцете.
- Джъстин? - келнерът, когото беше заговорил по-рано, пристъпи към него. -Опаковай няколко ягодови тарталети и ги изпрати на адреса на лейди Америка. Куриерът ни да изчака реакцията на сестра й и да ни уведоми дали се е разплакала. Горя от любопитство.
Джъстин кимна и напусна трапезарията.
- А вие, мадам, подгответе придружаваща бележка до семейството си, за да са спокойни, че сте добре. Всъщност това важи за всяка една от вас, дами. След закуска напишете по едно писмо до близките си, а ние ще им го доставим още днес.
Момичетата се усмихнаха и въздъхнаха облекчено, доволни, че най-накрая бяха приобщени към събитията. Довършихме закуската и се разпръснахме да съчиняваме писма. Ан ми донесе химикалка и лист, на който надрасках посланието си до дома. Въпреки настъпилите усложнения, в никакъв случай не исках да тревожа нашите. Затова гледах да придам по-безгрижен тон на думите си.
Скъпи мамо, татко, Мей и Джерад,
Още отсега ми липсвате ужасно! Принцът ни заръча да пишем на семействата си, за да не се притеснявате за нас. Знайте, че съм добре. Полетът насам малко ме поуплаши, но пък и доста се забавлявах. Светът изглежда толкова малък от такава височина!
Отрупаха ме с прекрасни дрехи и удобства, а освен това си имам три дружелюбни прислужнички, които ми помагат с обличането, чистят и знаят програмата ми за деня. Така че дори напълно да се оплета, мога да разчитам, че ще ми подскажат какво следва в графика ми и ще ми помогнат да се приготвя навреме.
Повечето ми конкурентки не са особеноразговорливи, но май си намерих приятелка. Спомняте ли си Марли от Кент? Запознахме се на път за Анджелис. Много слънчево и сърдечно момиче е. Надявам се, ако изпадна от състезанието, тя да стигне до финала.
Срещнах се лично с принца. С краля и кралицата - също. Още по-величествени са на живо. Засега с тях не сме разговаряли, но с принц Максън разменихме по няколко думи. Изненадващо великодушен човек е... струва ми се.