Само с толкова време разполагам, но знайте, че ви обичам, липсвате ми и ще ви пиша пак при първа възможност.
С любов,
Америка
Не вярвах сред тези редове да има нещо неочаквано, но можеше и да греша. Представих си как Мей ги чете и препрочита, откривайки зашифровани подробности около живота ми в двореца. Питах се дали беше отворила писмото ми, преди да подхване сладкишите.
P.S. Мей, кажи ми, как да не се разплаче човек от блаженство, като вкуси тези ягодови изкушения?
Дотук бях. Повече своеволия не можех да си позволя.
Намекът ми обаче не се беше оказал достатъчен. Един от прислужниците почука на вратата ми същата вечер с обратно писмо от семейството ми и новина по случая с облога.
- Сестра ви не се разплака, госпожице. Били толкова вкусни, обясни тя, че чак й идело да заплаче, както вие предвиждахте, но в действителност не пророни сълзи. Негово Величество ще дойде да ви вземе от стаята ви утре към пет следобед. Бъдете готова.
Загубата не ме подразни толкова, колкото фактът, че удобните панталони щяха да ми се разминат. Е, поне можех да се радвам на кореспонденция с външния свят. Осъзнах, че за
пръв път се отделях от семейството си за повече от няколко часа. Не можехме да си позволим почивки, а тъй като си нямах истински приятели, не бях прекарала и една нощ в чужда къща. Да имаше как да си разменяме писма всеки ден... Едва ли беше невъзможно, но сигурно щеше да им коства доста пари.
Първо прочетох посланието на татко. Беше изписал няколко възторжени реда за неотразимото ми излъчване на телевизионния екран и колко се гордеел, че ми е баща. Не трябвало обаче да изпращам три кутии със сладкиши, защото Мей щяла да се разглези. Цели три кутии, за бога!
Пишеше и че Аспен помагал с попълването на разни документи у дома, затова му дал една от кутиите. Споходиха ме смесени чувства при тази мисъл. От една страна, се радвах, че семейството му ще има шанса да се наслади на такива невиждани вкусотии. От друга -злобеех, че може да ги сподели с новото си гадже. Да я поглези. Чудех се дали ревнува заради щедростта на Максън към мен, или просто е доволен, че най-накрая ще го оставя на мира.
Задържах вниманието си на тези няколко реда по-дълго, отколкото се полагаше.
За финал татко посочваше колко се радвал, че имам нова Приятелка. Нямало ме много по тази част. Сгънах листа и прокарах пръст по подписа му от външната страна. Досега не бях забелязала колко несръчно изписва името си.
Посланието на Джерад беше сбитичко и без лирични отклонения. Липсвах му, обичаше ме и ако можело, да пратя още вкусотии. Успя да ме разсмее.
Мама не изменяше на привичния си деспотичен тон. Долавяше се дори в писмен вид. Поздравяваше ме самодоволно, задето вече бях спечелила симпатиите на принца - Джъстин я беше информирал, че само моето семейство получаваше подарък от принца, и ми даваше настойчиви директиви да продължавам в същия дух.
Слушам, мамо, просто ще продължа да уверявам принца, че няма абсолютно никакъв шанс с мен, и редовно ще го обиждам. Безпогрешен план.
Радвах се, че бях оставила писмото от Мей за накрая.
Всяка нейна дума беше наситена с трепетно въодушевление. Признаваше си колко ми завижда, задето си похапвам така добре през цялото време. Освен това се оплакваше, че мама я командорила още повече. Чувството ми беше напълно познато. Остатъкът представляваше порои от въпроси. И на живо ли е толкова сладък Максън, колкото по телевизията? Как си облечена? Може ли да ти дойда на гости в двореца? Случайно Максън да има таен брат, който да е готов за женене след няколко годинки?
Изкисках се и притиснах към сърцето си купчинката писма. В най-скоро време трябваше да им отговоря. Навярно в двореца имаше и телефон, но засега никой не ни беше поканил да го използваме. Дори да разполагах със собствен в стаята си, сигурно щях да навъртя дебела сметка с ежедневни обаждания до къщи. Пък и писмата оставаха за спомен. Един вид доказателство, че наистина съм била в двореца, когато цялата тази история се превърнеше в минало.
Легнах си с облекчаващата мисъл, че семейството ми е добре, и това топло чувство ме унесе в дълбок сън, смущаван единствено от дотегливите нервни бодежи около предстоящата среща насаме с Максън. Причината за тази треска ми убягваше, но се надявах всичко да мине и замине безметежно.
В името на приличието поне, бихте ли ме хванали под ръка? - попита принцът, като ме взе от стаята ми на следващия ден. Подвоумих се, но в крайна сметка склоних.
Прислужничките ме бяха издокарали във вечерна рокля: оскъдна синя премянка с висока талия и къси ръкавчета. Голата кожа на ръцете ми се допираше о колосаната материя на костюма му, което някак ме смущаваше. Явно си беше проличало, защото Максън опита да ме поразсее.